Уикипедия

История на Румъния: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{превод от}}
м Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени
Ред 1:
[[КартинкаФайл:Trajan-Xanten.JPG|thumbмини|230px|Император [[Траян]]]]
 
== Етногенезис ==
Областите на днешна [[Румъния]] са обитавани няколко века преди новата ера от [[траки|тракийските племена]] на [[даки]]те и [[гети]]те, индоевропейски племена, отнасящи се към палеобалканската езикова група. През [[106]] г. [[Дакия]] е завзета от [[Римска империя|римския]] [[император]] [[Траян]].
 
Румънските историци смятат, че румънският етнос е възникнал от смесването на [[даки]]те с [[Древен Рим|римските]] колонисти в Дакия и по долния Дунав през периода на римско владичество. Макар и точното място на възникването на процеса на романизация на местните племена да е донякъде оспорвано поради оскъдните данни, безспорен факт е, че съвременният [[румънски език]] принадлежи към романската езикова група, а румънският етнос възниква от контакта на палеобалканско романско със славянско и друго „варварско“ население. Румънският език показва значителна граматическа и лексическа близост с албански (реликт от палеобалканската езикова група), а многобройните заемки (днес до 14%) от [[Славянски_езициСлавянски езици|славянските]] езици, и в частност [[български език|българския]] език свидетелстват за продължителен и древен контакт на двата езика. Налице са също така [[Гръцки език|гръцки]], [[Турски език|турски]] и [[Унгарски език|унгарски]] влияния. <br>Приетата в Румъния теза е, че етногенезисът на румънците се е състоял основно в [[Банат]] и [[Олтения]], макар че румънски (и романски) езикови следи изобилстват и на юг от р. Дунав, на територията на България, Гърция и бивша Югославия. Население, говорещо румънски диалекти, има и днес на юг от р. [[Дунав]] – в [[Източна Сърбия]] и северозападна [[България]] и покрай [[Дунав]]а и дори в северна [[Гърция]] ([[Пинд]]).
 
Това прави най-вероятна тезата, че румънският етнос се е формирал паралелно със създаване на [[влашко|влашка]] (впоследствие, след 1861 г., румънска) държава, като с времето и с държавната обособеност се е наложил езикът на романизираните потомци на даките.
Ред 13:
{{основна|Влашко}}
{{основна|История на Молдова}}
[[КартинкаФайл:Stefan_cel_Mare.jpg|leftляво|мини|[[Щефан чел Маре]] (румънска икона)]]
[[Падането на България под византийска власт]] в началото на [[11 век]], и [[татарските нашествия]] през [[13 век]], довеждат до силното отслабване на средновековна Унгария и България и властта им в териториите между Дунав и Карпатите и на север от Карпатите. Така през [[14 век]] се обосовяват княжествата [[Молдова]] и станалото след векове център на Румънската държава '''[[Влашко]]''' (в исторически текстове се използва международният термин „Влахия“ или „Валахия“, а на днешен румънски Влашко се нарича: „Ţara Românească“ – „Цара Ромъняска“-бълг. “Румънска земя"). В княжествата до средата на [[19]] век ползуваната азбука е [[кирилица]]та, а официалният административен и църковен език е българският до [[16]] век, когато започва да се замества от влашки, като до 1861 древната, вулгарна латинска лексика в писмения [[румънски език]] език си остава само около 20%, а остатъкът са думи производни или заемки от български, и малко гръцки, унгарски, турски или албански. Заддунавско Влашко не бива да се смесва с областта Велика Влахия в Тесалия или Малка Влахия в Етолия в [[Гърция]].
 
Ред 26:
 
=== Независимост и управление на Карол I ===
[[КартинкаФайл:Carol_I_of_Romania.jpg|leftляво|мини|Карол I]]
Истинска независимост Румъния постига обаче едва по времето на [[Карол I|Карл фон Хоенцолерн Зигмаринген]], известен като крал Карол I (управлявал от [[1881]] до [[1914]] г.). Създаването на Кралство Румъния е обявено на [[10 май]] [[1877]] г., в хода на подготовката на Руско-турската война 1877 – 1878 г., признато от Османската империя със Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари / 3 март 1878 г., и е потвърдено на [[Берлински конгрес|Берлинския конгресконгреспрез]]през същата 1878 г. В резултат на войната Русия, за да получи излаз и пристанище на р.Дунав, отнема и присъединява румънски земи в Молдова (Бесарабия), а на Румъния като компенсация дава българската [[Северна Добруджа]] ( справедливостта задължава да признаем достойното поведение на тогавашния румънски парламент: много от депутатите са се изказали против тази замяна, наложена от Руската империя, и са предвидили бъдещи проблеми със съседна България ).<br>В годините на Българското Възраждане и борба за национално освобождение през 19 век Румъния става център на българската емиграция, бореща се за национално освобождение, която е оставена да действа без намесата, т.е. при фактическото благоволение на румънските власти, за разлика от отношението на Сръбското княжество към българската националосвободителна емиграция.
 
Румъния участва като съюзник на Русия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] и в Освобождението на България от османско владичество.
Ред 33:
Румънската армия се изявява особено активно в боевете при обсадата на Плевен. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. командващият обсадената Западна османска армия, [[Осман паша]] се предава и на румънския генерал Чернат. <br>По-късно противоречията с [[Русия]] и отпорът спрямо руския империализъм тласкат Румъния към сближение с [[Австро-Унгария]] и [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]].
 
Със Санстефанския мирен договор, за да си осигури излаз на р.Дунав, Русия анексира Бесарабия и като компенсация за това и за участието на Румъния в Руско-турската война 1877 – 1878 г., определя за Румънската държава Северна Добруджа, населена изключително с българи. Първоначално румънската държава не е била съгласна с тази замяна на територии. По-късно Румъния не се задоволява с придобиването на Северна Добруджа и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г., се възползва от затрудненото положение на България за да откъсне още български територии. В [[Първа балканска война|Балканската война]] тя принуждава България да и&#768;ѝ отстъпи град [[Силистра]] срещу задължението си да запази [[неутралитет]], което тя вероломно нарушава и напада България във [[Втора балканска война|Междусъюзничексата война]]. Румънците навлизат дълбоко в страната тъй като срещу тях, осланяйки се на договора, няма нито един български войник и въпреки сразяването на гръцката и сръбската армии от българите, България губи войната и цяла [[Добруджа]] попада под румънска власт.
 
=== Първа световна война ===
Ред 39:
 
=== Междувоенен период ===
[[FileФайл:Romania 1930 ethnic map EN.png|230px|thumbмини|Етническа карта на Румъния между двете световни войни]]
През 1920 г. по официална румънска статистика около 24% от населението на Румъния не е от румънска националност, при което [[българи]], [[унгарци]], [[немци]], [[евреи]] и [[украинци]] образуват най-големите малцинства. Принципът на самоопределението е изместен от принципа на демографското (румънско) мнозинство, но без допитване до населението, без да се обръща внимание на естествените икономически граници или разпределението по етнически населени места. За разлика от Югославия където се залага предимно на насилието, тук [[българи]]те и другите малцинства са подложени на добре пресметната асимилационна политика съчетаваща репресии, културна с икономическа експанзия и заселване на ''румънски колонисти'' в новите райони. Така, през 1920 г. се поставят основите за по-късните етнически конфликти с Унгария и България, които остават да тлеят десетилетия по-късно.
 
Ред 50:
За да спре пълния колапс на румънската държавност [[Карол II]] е принуден да приеме тези условия, но не може да управлява повече. Така министърът на войната [[Йон Антонеску]] става на [[4 септември]] [[1940]] г. министър-председател, а на [[6 септември]] 1940 г. Карол II заминава в изгнание. Изборът на Антонеску е единствено възможен, за да се възпре Желязната гвардия да завземе властта.
 
Раздвоена, Румъния търси сила, към която да се присъедини. [[Англия]] отказва и тогава румънското правителство сключва пакт с [[Хитлер]] и влиза в [[Ос Рим-Берлин-Токио|ОсОста]]та Рим-Берлин-Токио. [[Сталин]] протестира, но без военни последствия.
 
=== Втора световна война ===
[[ImageФайл:Romania 1940 1941 mk.svg|мини|200п|ляво|Румъния в началото на Втората световна война (към 1940)]]
[[FileФайл:Romania 1942 mk.svg|мини|200п|Румъния през (към 1942)]]
През [[Втора световна война|Втората световна война]] Румъния се бие на страната на [[Трети райх|Третия райх]]. В [[1941]] г. войските и&#768;ѝ се присъединяват към германския поход срещу [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. С германското настъпление Бесарабия отново е върната към Румъния, под чиято окупация попада дори Одеса. [[Евреи]]те и [[цигани]]те са подложени на преследвания от румънската „Желязна гвардия“ и немските [[SS]]. Румънски войски участват на страната на Германия и в [[Битка при Сталинград|битката при Сталинград]].
 
В заетите територии са създадени две нови провинции: [[Бесарабия]], в която влизат дясното крайбрежие на бившата Молдавска ССР, с части Одеска и Черновицка област на УССР и [[Транснистрия]], в която влизат лявото [[крайбрежие]] на [[река]] Днестр (на румънски Нистру) на бившата Молдавска ССР, с части Одеска, Николаевска и Винницка области УССР.
Ред 83:
 
=== Интеграция в евроатлантическите структури ===
Румъния е член на [[ЕС]] от 2007 г. и на [[НАТО]] от малко преди това, и е една от малкото страни в Европейския съюз (редом с [[Испания]], [[Словакия]], [[Гърция]] и [[Кипър]]) непризнаващи [[независимост]]та на [[Косово]] поради страх от отцепване на [[малцинство|малцинствамалцинствата]]та на нейна [[територия]], [[аналогия|аналогично]] на това в [[Югоизточна Европа]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На територията на страната има военнни бази на САЩ. Румънски войски участват във [[война|войнивойните]]те в [[Ирак]] и [[Афганистан]] заедно със [[САЩ]].
 
=== Литература ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Румъния“.