Капанци: Разлика между версии

'''Капанците''' са етнографска група [[българи]], живеещи в Североизточна България - Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата [[Дряновец (Област Разград)|Дряновец]], [[Осенец]], [[Садина]], [[Паламарца]], [[Гецово]], [[Топчии]], [[Кривня (Област Русе)|Кривня]], [[Каменово (Област Разград)|Каменово]], [[Ушинци]], [[Желязковец]], [[Люблен]], Доброшката махала на [[Разград]] и на градовете [[Сеново]], [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]], [[Опака]], части от [[Попово]] и др. Към тях се причисляват и т.н. ''гребенци'' ( наричани и ''елийци'' т.е. кореняци) в Силистренските и Тутракански села и отвъд Дунава: [[Попина]], Ветрен, [[Сребърна]], [[Айдемир]], [[Калипетрово]], [[Малка Кайнарджа]], [[Гарван]], Ходжакьой (дн. [[Нова Попина]]), Кадъкьой (дн. Ведрина), Спанцов, Сарсъилар, Старо село (Старсмил), [[Белица]], Денизлер, Брешлен и [[Алмали]].

'''4.''' Четвърта [[хипотеза]] - през 865 г., когато княз [[Борис I]] покръствал българите, десет области се вдигнали на бунт в защита на езическата религия. Княз [[Борис I]] потушил бунта, като 52-ма велики [[боляри]] били убити, заедно с почти целите им родове. Оставил живи пеленачетата, по-малките деца и част от жените. Но бил притеснен, че един ден останалите живи наследници може да решат да си отмъстят, затова ги преселил на един ден път от столицата - достатъчно далече, за да разбере, ако решат да вдигнат бунт, и достатъчно близо, за да го потуши навреме. Местността, където били заточени, била обградена отвсякъде от стръмни скали и позволявала денонощно наблюдение. Хората били там като в капан, от там и името капанец. Затова се славят и като много инатливи и вироглави, защото са готови да се простят с живота си за това, в което вярват.

* [http://www.youtube.com/watch?v=YFbqd6SWszQ "Капанска сватба в Сеново"-филм на БНТ 1 част.]

* [http://www.4coolpics.com/photo/krazymir/108628.html?php_sess=ed17aabb21d6108d51b6416425d21940/ Фолклорна репродукция на капанска сватба, Гецово, 2003]