Лизозома: Разлика между версии

Изградени са от гранулирана елекртонноплътна маса, наречена [[матрикс]] обграден от двуслойна [[мембрана]], която за разлика от митохондриалната не образува кристи. Гранулираната вътрешност на лизозомите съдържа голям брой хидролитични [[ензим]]и, между които значително място заема киселата–фосфатаза, която се смята като маркер на лизозомите. Лизозомите съдържат и други ензими – [[нуклеази]], [[фосфопротеинфосфатаза]] и др. Количеството на [[хидролази]]те в лизозомите е огромно. Лизозомите извършват и самоунищожение на клетките. Някой автори използват автолизис вместо апоптоза и двете означават самоунищожение. Лизозомите се подразделят на първични и вторични. Първични лизозоми – Те са изградени от фино гранулиран плътен матрикс. Образуват се от периферните издути части на цистерните на апарата на Голджи. Първичните лизозоми не са активни, защото се съдържа субстрат ( чужд белтък, бактерии и др.) Вторичните лизозоми са активни, затова в тях често се срещат полусмлени или неразтворени остатъци от чужди вещества или собствени вещества от метаболизма на клетката. Вторичните лизозоми се подразделят на :

* [[Телозомни ( остатъчни телца)]]

Когато „остареят”, част от органелите на клетката ( митохондрии, едноплазмените ретикулуми) се елиминират, като първоначално се ограждат от каналчета на ендоплазмения ретикулум, изпълнени с много хидролитични ензими). Това явление се нарича автофагия. Когато съдържанието в автолизозомите, респективно в цитосегрезомите се разгради под действието на хидролит, ензими( и след като част от смлените вещества се използват от клетката ), остават крайни образувания – телолизоми - веществата от които се изхвърлят от клетката след преработка. Лизозомит(автолизозомите и цитосегрезомите) извършват и автолиз ( според някой автори понятието е апоптоза) на клетката, ако тя е увредена. Лизозомите имат и друга функция – модификация на клетъчни продукти. Наример в клетките на щитовидната жлеза едноплазменият ретикулум синтезира тироглобулин ( белтък предшественик на тироидния хормон). След секрецията на тироглубина от едноплазмения ретикулум, последния се слива с първичните лизозоми, хидлолитичните ензими на които го трансформират в тироиден хормон, който след това се извежда в кръвния поток. Според съвременните представи лизозомният апарат се е развил като специализирана част на катаболитната система на цитоплазмата с широка функционална пластичност.