Лилия Сталева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени
Ред 29:
През 1942 г. се омъжва за д-р [[Атанас Попов (политик)|Атанас Попов]] - [[философ]], [[Социология|социолог]], асистент на проф. [[Димитър Михалчев]] и депутат в XXV ОНС. През 1944 г. деветосептемврийските жестокости и насилие не подминават и това семейство от интелектуалци. Съпругът д-р Атанас Попов е арестуван и осъден от „[[Народен съд|Народния съд]]“ на 15 години затвор. През декември 1944 г. без никакво основание и обяснения Лилия Сталева е принудена от новата власт за два часа да напусне завинаги собственото семейно жилище и е интернирана в добруджанските [[Село|села]]. С огромно досие, съставено от незнайно какви документи, е било невъзможно да работи продължително на едно място, макар и да е назначавана с конкурс за това. Работи в [[Софийския университет]], [[БТА]], води сезонни курсове по френски, учителства в [[Копривщица]].
 
Началото на преводаческата и&#768;ѝ дейност е спечелен конкурс за превод на „Около луната“ от [[Жул Верн]] и „Един живот“ от [[Ги дьо Мопасан]]. С това се утвърждава като преводач на хубава френска реч и стил, с богата обща култура и енциклопедични знания. В интервюта в пресата Сталева споделя, че най-голямото и&#768;ѝ лично постижение в професионален план са преводите на книги от [[Марсел Пруст]]. <ref>В-к "24 часа" от 22 август 2005 г.</ref>
 
Поради изключително професионално направените преводи и до днес, почти половин век по-късно, продължава издаването на книги на френските класици в превод от Сталева.<ref>Юго, Виктор, ''Парижката Света Богородица'', Златна колекция ХІХ век, Превод Лилия Сталева, Вестникарска група България, София, 2009.</ref>
Ред 37:
 
== Отличия ==
* За активната преводаческа дейност и високото професионално майсторство тя е отличена от френската държава с приза „Кавалер на ордена на изкуствата и литературата“ (Chevalier dans l`Ordre des Arts et des Lettres).
* През [[2007]] г. за превода на „Сърцето ми разголено“ от [[Бодлер]] е удостоена посмъртно с Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“, присъждана от [[Община Пазарджик]] на български и чужди [[преводач]]и за принос в българското преводаческо изкуство за превод на [[поезия]] или [[проза]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.libpz-bg.com/ | заглавие =Национални литературни награди на Община Пазарджик | издател =Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ | език = bg}}</ref>
 
Ред 63:
* Maurice Druon, La louve francaise,
* Maurice Druon, Le lys et le lion,
* Maurice Druon, Un roi perd la France ( avec Jeanette Ouzounova)
* Victor Hugo, Notre Dame de Paris,
* Victor Hugo, Les miserables, vol.I
* Victor Hugo, Les miserables, vol.II
* Victor Hugo, Quatre-vingt-treize,
* Victor Hugo, Les miserables ( adaptation et traduction),
* Paul Guimard, La rue du Havre,
* Paul Guimard, Les choses de la vie,