Ерозия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (- ) +)); козметични промени |
||
Ред 5:
Естественият темп на ерозия се контролира от действието на [[Геоморфология|геоморфологични]] подбудители като [[дъжд]], износване на скалната основа в [[реки]]те, брегова ерозия от морето и [[Вълнение|вълните]], [[ледник]]ово теглене, [[абразия]], [[наводнения]], [[Ветрова ерозия на почвата|ветрова абразия]], [[подземни води]] и [[свлачища]]. Скоростта на действие на тези процеси контролира бързината на повърхностната ерозия. Обикновено, физическата ерозия настъпва най-бързо на стръмни повърхности и скоростта може да зависи от някои климатични свойства като количеството доставена вода (например от дъжд), бури, скорост на вятъра или атмосферна температура (особено за някои процеси, свързани с лед). [[Обратна връзка|Обратните връзки]] също са възможни между темповете на ерозия и количеството ерозирал материал, който вече е носен от, например, река или ледник.<ref name="Hallet1981">{{cite journal | first1=Bernard | last1=Hallet | url=https://www.researchgate.net/publication/233496971_Glacial_Abrasion_and_Sliding_Their_Dependence_on_the_Debris_Concentration_In_Basal_Ice | title=Glacial Abrasion and Sliding: Their Dependence on the Debris Concentration In Basal Ice | journal=Annals of Glaciology | year=1981 | volume=2 | issue=1 | pages=23 – 28 | issn=0260 – 3055 | doi=10.3189/172756481794352487| bibcode=1981AnGla...2...23H }}</ref><ref name="SklarDietrich2004">{{cite journal | first1=Leonard S. | last1=Sklar | url=http://eps.berkeley.edu/~bill/papers/sklaranddietrich20042003WR002496_121.pdf | title=A mechanistic model for river incision into bedrock by saltating bed load | last2=Dietrich | first2=William E. | journal=Water Resources Research | year=2004 | volume=40 | issue=6 | pages=W06301 | issn=0043 – 1397 | doi=10.1029/2003WR002496| bibcode=2004WRR....40.6301S }}</ref> Процесите на ерозия, които пораждат седимент или разтворени вещества от дадено място, контрастират с тези на [[акумулация (геология)|акумулация]], които контролират пристигането и разположението на вещества на ново място.<ref name="Brittanica"/>
Докато ерозията е естествен процес, човешката дейност е увеличила от 10 до 40 пъти скоростта, с която се появява ерозия глобално.<ref>{{Cite journal|last=Dotterweich|first=Markus|date=2013-11-01|title=The history of human-induced soil erosion: Geomorphic legacies, early descriptions and research, and the development of soil conservation—A global synopsis|url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0169555X1300370X|journal=Geomorphology|volume=201|pages=1 – 34|doi=10.1016/j.geomorph.2013.07.021|bibcode=2013Geomo.201....1D}}</ref> В добре изучени селскостопански райони като [[Апалачи]]те интензивните фермерски практики са предизвикали ерозия със скорост до 100 пъти по-висока от естествената в региона.<ref>{{Cite journal|last=Reusser|first=L.|last2=Bierman|first2=P.|last3=Rood|first3=D.|title=Quantifying human impacts on rates of erosion and sediment transport at a landscape scale|url=http://www.crossref.org/iPage?doi=10.1130%2FG36272.1|journal=Geology|volume=43|issue=2|pages=171 – 174|doi=10.1130/g36272.1|bibcode=2015Geo....43..171R}}</ref> Прекомерната или ускорена ерозия причинява както проблеми на място, така и извън него. Локалните въздействия включват намалена селскостопанска продуктивност и екологичен колапс, като и двете се дължат на загубата на [[почвен хоризонт|горния почвен слой]], който е богат на хранителни вещества. В някои случаи крайният резултат е [[опустиняване]]. По-широките последствия включват седиментация на водните пътища и [[еутрофикация]] на водните обекти, както и свързани със седиментацията щети върху пътища и жилища. Водната и ветровата ерозии са двете основни причини за деградацията на земята. Комбинирани, те са отговорни за около 84% от деградиралата земя на глобално ниво, което прави прекомерната ерозия един от най-значителните екологични проблеми в света.<ref name=BlancoConservation>{{cite book|last1=Blanco-Canqui|first1=Humberto|last2=Rattan|first2=Lal|chapter=Soil and water conservation|title=Principles of soil conservation and management|pages=
[[Интензивно селско стопанство|Интензивното селско стопанство]], [[обезлесяване]]то, [[път]]ищата, [[Глобално затопляне|антропогенната промяна на климата]] и [[ексурбанизация]]та са сред най-значителните човешки дейности по отношение на техния ефект върху стимулирането на ерозия.<ref>{{Cite book|author=Julien, Pierre Y.|title=Erosion and Sedimentation|publisher=Cambridge University Press|year=2010|isbn=978-0-521-53737-7|page=1|url=https://books.google.com/books?id=Gv72uiVmWEYC&pg=PA1}}</ref> Въпреки това, съществуват много превантивни практики, които могат да съкратят или ограничат ерозията на уязвими почви.
Ред 18:
[[Дъжд]]ът и [[повърхностно оттичане|повърхностното оттичане]], което може да е последствие на дъжда, причиняват четири основни типа [[ерозия на почвата]]: ''ерозия на разпръскване'', ''пластова ерозия'', ''ручейна ерозия'' и ''водосточна ерозия''. Ерозията на разпръскване основно се наблюдава като първия и най-малко сериозния етап на процеса на почвена ерозия. Следва го пластовата ерозия, след това ручейната ерозия и най-накрая водосточната ерозия (най-сериозната).<ref name="toy-2002-p1"/>{{rp|60 – 61}}<ref>{{cite book|author= Zachar, Dušan|chapter=Classification of soil erosion|title=Soil Erosion|volume=Vol. 10|publisher=Elsevier|year=1982|isbn=978-0-444-99725-8|page=48|url=https://books.google.com/books?id=o8ny2dUkpM8C&pg=PA48}}</ref>
При ''ерозията на разпръскане'' ударът на падаща капка дъжд създава малък кратер в почвата,<ref name="Fig. 4">See Figure 1 in {{cite journal |title=Confined Shocks inside Isolated Liquid Volumes – A New Path of Erosion?|journal=Physics of Fluids|volume=23|issue=10|pages=101702|year=2011|arxiv=1109.3175|bibcode=2011PhFl...23j1702O|author1=Obreschkow|first1=D.|last2=Dorsaz|first2=N.|last3=Kobel|first3=P.|last4=De Bosset|first4=A.|last5=Tinguely|first5=M.|last6=Field|first6=J.|last7=Farhat|first7=M.|doi=10.1063/1.3647583}}</ref> изхвърляйки почвени частици.<ref>Cheraghi, M., S. Jomaa, G. C. Sander, and D. A. Barry (2016
Ако почвата е наситена или ако темпът на валежа е по-голям от темпа на инфилтриране на водата в почвата, е налице [[повърхностно оттичане]]. Ако оттичането има достатъчно поточна енергия, то ще премести отронените почвени частици (седименти) надолу по наклона.<ref name="FAO-1965-pp23-25">{{cite book|author=Food and Agriculture Organization|chapter=Types of erosion damage|title=Soil Erosion by Water: Some Measures for Its Control on Cultivated Lands|publisher=United Nations|year=1965|isbn=978-92-5-100474-6|pages=23 – 25|url=https://books.google.com/books?id=6KeL3ix6ZqQC&pg=PA23}}</ref> ''Пластова ерозия'' е преместването на отронени почвени частици от поток върху суша.<ref name="FAO-1965-pp23-25" />
Ред 26:
''Ручейната ерозия'' се отнася до развитието на малки, краткотрайни концентрирани поточни пътища, които функционират като източник на седименти при ерозия върху склонове. По принцип, там, където темпът на водна ерозия в планински райони е най-голям, ручеите са активни. Дълбочината на потока в ручеите обикновено е от порядъка на няколко сантиметра и склоновете покрай каналите могат да бъдат доста стръмни. Това означава, че ручеите проявяват [[Хидравлика|хидравлична]] физика, която е много различна от водата, течаща през по-дълбоките и широки канали на реките.<ref>{{cite journal | last1 = Nearing | first1 = M.A. | last2 = Norton | first2 = L.D. | last3 = Bulgakov | first3 = D.A. | last4 = Larionov | first4 = G.A. | last5 = West | first5 = L.T. | last6 = Dontsova | first6 = K.M. | year = 1997 | title = Hydraulics and erosion in eroding rills | journal = Water Resources Research | volume = 33 | issue = 4| pages = 865 – 876 | doi=10.1029/97wr00013|bibcode = 1997WRR....33..865N }}</ref>
''Водосточна ерозия'' е налице, когато оттичаща се вода се натрупа и бързо потече през тесни канали по време на или веднага след силни дъждове или топящи се снегове, премахвайки почва до значителна дълбочина.<ref name=Boardman>{{cite book|editor-last1=Boardman|editor-first1=John|editor-last2=Poesen|editor-first2=Jean|title=Soil Erosion in Europe|date=2007|publisher=John Wiley & Sons|location=Chichester|isbn=9780470859117}}</ref><ref>{{cite book|authors=J. Poesen, L. Vandekerckhove, J. Nachtergaele, D. Oostwoud Wijdenes, G. Verstraeten, B. Can Wesemael |chapter=Gully erosion in dryland environments|pages=
=== Реки и потоци ===
Ред 70:
Ветровата ерозия е голяма [[Геоморфология|геоморфологична]] сила, особено в [[Сух климат|сухите]] и полусухите региони. Тя, също така, е голям източник на деградация на земята, изпарение, опустиняване, вреден въздушен прах и вреди по реколтата, особено след като е засилена много над естествените темпове от човешка дейност като [[обезлесяване]], [[урбанизация]] и [[селско стопанство]].<ref>{{Cite book|authors=Zheng, Xiaojing & Huang, Ning|title=Mechanics of Wind-Blown Sand Movements|publisher=Springer|year=2009|isbn=978-3-540-88253-4|pages=7 – 8|url=https://books.google.com/books?id=R6kYrbA3XSAC&pg=PA7}}</ref><ref>{{cite book|author=Cornelis, Wim S.|chapter=Hydroclimatology of wind erosion in arid and semi-arid environments|editors=D'Odorico, Paolo & Porporato, Amilcare|title=Dryland Ecohydrology|publisher=Springer|year=2006|isbn=978-1-4020-4261-4|page=141|url=https://books.google.com/books?id=rUsUPZbFHK8C&pg=PA141}}</ref>
Ветровата ерозия бива два основни вида: ''дефлация'', при която вятърът вдига и пренася свободни частици, и ''абразия'', при която повърхностите се износват при удар от падащи частици, носени от вятъра. Дефлацията се разделя на три категории: (1) ''повърхностно приплъзване'', при което големи и тежки частици се плъзгат и търкалят по земята, ''подскачане'', при което частиците се повдигат на малка височина във въздуха и подскачат по повърхността на почвата, и ''вдигане'', при което много малки и леки частици се издигат във въздуха от вятъра и често биват пренасяни на големи разстояния. Подскачането е отговорно за по-голямата част (50 – 70%) от ветровата ерозия, следвано от вдигането (30 – 40%) и повърхностното приплъзване (5 – 25%).<ref name=BlancoWind>{{cite book|last1=Blanco-Canqui|first1=Humberto|last2=Rattan|first2=Lal|chapter=Wind erosion|title=Principles of soil conservation and management|date=2008|publisher=Springer|location=Dordrecht|isbn=9781402087097|pages=
Ветровата ерозия е много по-тежка в сухи райони и по време на [[засушаване]]. Например, в [[Големите равнини]] е оценено, че загубата на почва поради ветрова ерозия може да бъде до 6100 пъти по-голяма през сухи години, отколкото през влажни години.<ref>{{Cite book|author=Wiggs, Giles F.S.|chapter=Geomorphological hazards in drylands|editor=Thomas, David S.G.|title=Arid Zone Geomorphology: Process, Form and Change in Drylands|publisher=John Wiley & Sons|year=2011|isbn=978-0-470-71076-0|page=588|url=https://books.google.com/books?id=swz4rh4KaLYC&pg=PA588}}</ref>
Ред 85:
Количеството и интензивността на валежите е основен климатичен фактор, обуславящ водната ерозия на почвата. Връзката е особено силна, ако тежки валежи възникнат по време и/или на място, където повърхността на почвата не е добре защитена от [[растителност]]. Това може да е по време на периоди, когато селскостопанска дейност е оставила почвата оголена или в полусухи региони, където растителността естествено е рядка. Ветровата ерозия изисква силни ветрове, особено по време на засушаване, когато растителността е рядка, а почвата е суха (и по-склонна към ерозия). Други климатични фактори като средната температура и температурната амплитуда също могат да влияят на темпа на ерозия чрез ефектите си върху растителността и свойствата на почвата. По принцип, при еднаква растителност и екосистеми, райони с повече валежи, повече вятър или повече бури се очаква да имат повече ерозия.
В някои части на света (като [[Среден Запад (САЩ)|Средния Запад]] на САЩ) основно интензивността на валежите определя ерозивността, като по-интензивните валежи водят до повече водна ерозия. Размерът и скоростта на водните [[капка|капки]] също е важен фактор. По-големи и по-бързи дъждовни капки имат по-голяма [[кинетична енергия]] и следователно техният удар измества частиците почва на по-голямо разстояние, отколкото по-малките и по-бавни капки.<ref name=BlancoWater>{{cite book|last1=Blanco-Canqui|first1=Humberto|last2=Rattan|first2=Lal|chapter=Water erosion|title=Principles of soil conservation and management|date=2008|publisher=Springer|location=Dordrecht|isbn=9781402087097|pages=
В други части на света (като [[Западна Европа]]), оттичането и ерозията водят до относително ниска интензивност на слоестите валежи, падайки на вече наситена почва. При такива ситуации количеството валежи, а не интензивността е основният фактор, определящ сериозността на водната ерозия на почвата.<ref name=Boardman/>
Ред 110:
{{превод от|en|Erosion|803455109}}
[[Категория:Ерозия| ]]▼
[[Категория:Геоморфология]]
[[Категория:Почвознание]]
[[Категория:Аграрни науки]]
▲[[Категория:Ерозия| ]]
| |||