Разлика между версии на „Мартин Скорсезе“

м
Bot: Automated text replacement (-( +()
м (Bot: Automated text replacement (- , +,))
м (Bot: Automated text replacement (-( +())
През 70-те Скорсезе става приятел с влиятелни филмови дейци: Франсис Форд Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Брайън де Палма. Именно де Палма го запознава с [[Робърт Де Ниро]].  През този период Скорсезе работи като асистент- режисьор и един от монтажистите на документалния филм  "Уудсток" (1970) и се среща с актьора- режисьор [[Джон Касаветис]], който  ще се превърне в негов близък приятел и ментор.
 
През 1972 година Скорсезе заснема филма Boxcar Bertha за продуцента на нискобюджетни филми Джон Корман ( помагал на режисьори като Копола и Джеймс Камерън в началото на кариерите им), който ще го научи как да снима развлекателни филми с много малко пари и в кратък срок. Това ще му е от полза в предстоящите предизвикателства.  Касаветис насърчава Скорсезе да прави филмите, които наистина иска, а не да работи по проектите на някой друг.
 
Така идва мигът на Mean Streets/ [[Коварни улици]]-  истинският пробив за Скорсезе, [[Харви Кайтел]] и [[Робърт Де Ниро|Робърт де Ниро]].  Филмът поставя началото на неповторимия стил на режисьора. Всички елементи на неговото кино са тук-яркият диалог, бурното действие, черен хумор, реалистичен подход  при показване на насилието, предателство, католическа вина, човекът търсещ изкупление.
Окончателният проект до голяма степен е дело на самите Скорсезе и Де Ниро. Американският филмов институт избира [[Разяреният бик]] като номер 1 американски спортен филм в техния списък с топ 10 спортни филма. През 1997 г. го поставя на 24-то място в своя юбилеен списък за най-велики филми [[AFI's 100 Years...100 Movies]]
 
Следващият проект на Скорсезе е петата му съвместна работа с Робърт Де Ниро – [[Кралят на комедията]] (1983). Това е сатира на света на медиите и известните личности, чийто централен персонаж е  самотник, който парадоксално става известен чрез  престъпна дейност ( отвличане). Филмът е очевидно отклонение от по-емоционално ангажираните филми, с които Скорсезе се е занимавал досега.  Експресионизмът на предишните му творби тук отстъпва на моменти на почти пълен сюрреализъм.  Но и все още носи много от запазените марки на Скорсезе. [[Кралят на комедията]]  се проваля в боксофиса, но все повече се възприема от критици и публика в годините след премиерата си. Немският режисьор [[Вим Вендерс]] го е посочил  сред 15-те си любими филма.
 
В [[След работа]] (1985) Скорсезе прави  естетическа промяна с един много по-ъндърграунд  филмов стил. Заснет с  изключително нисък бюджет, на естествена локация, през  нощта  в квартал Сохо в Манхатън, филмът е черна комедия за все по-злощастната нощ на един нюйоркски професор. (Грифин Дън)