Международен валутен фонд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
м Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени |
||
Ред 2:
'''Международният валутен фонд''' ('''МВФ''', {{lang-fr|'''Fonds monétaire international''', FMI}}, {{lang-en|International Monetary Fund}}, IMF) е [[международна организация]], която се грижи за управлението на световната [[финанси|финансова]] система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището ѝ е във [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]].
== Създаване и организация ==
[[
Фондът е създаден през юли 1944 г. в [[Бретън Уудс]], [[Ню Хемпшир]], [[САЩ]], като част от [[Бретън-Удска система|Бретън-Удската система]], приета от международна конференция с участието на 45 държави<ref>{{икона|en}} [http://www.imf.org/external/np/exr/facts/glance.htm Факти за МВФ]</ref> чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се финансира чрез вноски (квоти) от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния [[БВП]]. Квотите се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в [[специални права на тираж]] (СПТ) <ref>През [[1969]] г. МВФ създава инструмента [[специални права на тираж]] (СПТ)</ref>, а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да се разходват за отпускане на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна тези държави се задължават да изпълнят определени ангажименти, да провеждат [[реформа|реформи]], като например [[приватизация]] на държавни предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с които държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.
== История ==
[[Файл:1900 Pennsylvania Avenue.JPG|300px|ляво|мини|Второто седалище във Вашингтон]]
Международният валутен фонд е учреден през юли 1944 г. по време на [[Валутната и финансова конференция на Обединените нации]]. Представителите на 45 правителства се срещат в [[хотел Маунт Уошингтън]] в курорта [[Бретън Удс]], [[Ню Хампшър]], САЩ. Делегатите на конференцията се съгласяват относно правна рамка за интернационално икономическо сътрудничество.<ref>Кратко видео от конференцията в Бретън Уудс може да се види в [http://www.youtube.com/watch?v=GVytOtfPZe8 Ютюб]</ref> МВФ е официално организиран и приведен в действие на [[27 декември]] [[1945]] г., когато първите 29 държави подписват Договора за съгласие. Установените от закона цели на МВФ днес са същите като формулираните през 1943 г.
Влиянието на МВФ върху глобалната икономика постепенно се покачва, докато се присъединяват нови членове. Броят на членовете е почти четири пъти повече от първоначалните 44, участващи в неговото учредяване, което е резултат на добиването на независимост за много [[Най-слабо развити държави|държави от Третия свят]] и разпадането на [[Социалистически лагер|социалистическия лагер]]. [[Икономическа експанзия|
През 2008 г., изправен пред [[Бюджетен дефицит|дефицит]] на приходите, изпълнителният борд на МВФ взема решение да продаде част от [[злато|златните]] резерви на фонда. На [[27 април]] [[2008]] г. главният директор [[Доминик Строс-Кан]] приема решението на борда от 7 април същата година за нова правна рамка за фонда, съставена така, че да затвори в следващите няколко години зеещата дупка от $400 милиона в бюджета. Предложението включва драстични орязвания на излишни разходи в размер на $100 милиона до 2011 г., което ще доведе до над 380 уволнени служители.<ref>{{икона|en}} [http://www.imf.org/external/np/sec/pr/2008/pr0874.htm Главният директор на МВФ Строс-Кан аплодира решението на изпълнителния борд за нова правна рама относно приходите и разходите], посетен 30 май 2010 г.</ref>
Ред 20:
От август 2010 г. [[Румъния]] ($13.9 милиарда), [[Украйна]] ($12.66 милиарда) и [[Унгария]] ($11,7 милиарда) са страните, заели най-големи суми от МВФ.<ref>{{икона|en}} [http://www.kyivpost.com/news/nation/detail/77685/ Украйна е вече втора по дълг към МВФ], посетен 10 август 2010 г.</ref>
=== Директори ===
Според вътрешно съглашение главният директор е винаги европеец, а заместник-директорът е от САЩ. Върху този стандарт обаче все повече се дискутира и скоро е възможно да се даде възможност и на специалист от останалата част от света да заемат тези два важни поста.
Ред 109:
=== Ефекти от квотната система ===
Квотната система на Международния валутен фонд е създадена, за да набира средства за заеми.<ref>{{cite journal|last=Chorev|first=Nistan|coauthors=Sarah Babb|title=The Crisis of Neoliberalism and the Future of Internationl Instiutions: A Comparison of the IMF and World Trade Organization|journal=Springer Science and Business Media B.V|date=28|year=2009|month=June|accessdate=18 March 2012}}</ref>
== Функции ==
МВФ работи за насърчаване на растежа на световната икономика и [[икономическа стабилност|икономическата стабилност]]. Той осигурява стратегически съвети и финансиране на членовете при икономически затруднения и също така работи с [[развиващи се страни|развиващите се страни]], помагайки им да постигнат макроикономическа стабилност и да намалят бедността.<ref>{{cite web|title=About the IMF|url=http://www.imf.org/external/about.htm|publisher=International Monetary Fund|accessdate=12 March 2012}}</ref>
При първоначалното образуване на МВФ неговите две основни функции са:
* да наблюдава споразуменията за фиксираните валутни курсове между страните,<ref name="Jensen 2004, April, Issue 48">{{cite journal|last=Jensen|first=Nathan|title=Crisis, Conditions, and Capital: The Effect of the IMF on Direct Foreign Investment|journal=Journal of Conflict Resolution|year=2004|month=April|issue=48}}</ref> помагайки по този начин на националните правителства да управляват [[валутен курс|валутните си курсове]] и да позволи на тези правителства да дадат предимство на [[икономически растеж|стопанския растеж]],<ref>{{cite journal|last=Chorev|first=Nistan|coauthors=Sarah Babb|title=The crisis of neoliberalism and the future of international institutions: a comparison of the IMF and the WTO|journal=Springer Science and Business Media|year=2009|month=June}}</ref> и
* да предоставя краткосрочен капитал за подпомагане на [[платежен баланс|платежния баланс]].<ref name="Jensen 2004, April, Issue 48" /> Тази помощ е предназначена да предотврати разпространението на международни [[икономическа криза|икономически кризи]]. Фондът е предназначен също така да заздрави връзката между отделните части на световната икономика след [[Голямата депресия]] и [[Втората световна война]].<ref name="Crisis of Neoliberalism">{{cite journal|last=Chorev|first=Nistan|coauthors=Sarah Babb|title=The crisis of neoliberalism and the future of international institutions: a comparison of the IMF and the WTO|journal=Springer Science and Busiess Media|year=2009|month=June}}</ref>
Ролята на МВФ се променя из основи след плаващите валутни курсове след 1971 г. Тя се измества към разглеждането на икономическите политики на страните с договори за заем на МВФ и да определя дали евентуалния недостиг на капитал се дължи на икономическите колебания или икономическата политика. МВФ също така проучва какъв тип правителствена политика ще гарантира икономическото възстановяване.<ref>{{cite journal|last=Jensen|first=Nathan|title=Crisis, Conditions, and Capital: The Effect of the IMF on Foreign Direct Foreign Investment|journal=Journal of Conflict Resolution|year=2004|month=April|issue=48}}</ref> Новото предизвикателство пред фонда е да насърчава и прилага политики, които намаляват честотата на кризите сред развиващите се пазарни страни, особено сред страните със средни доходи, които са отворени за масов износ на капитал.<ref>{{cite journal|last=Fischer|first=Stanley|title=Financial Crises and Reform of the International Financial System|journal=Review of World Economics. Springer Publications|month=March}}</ref> Вместо придържане към позицията на надзор само над валутните курсове,
Освен това, МВФ договаря условията за кредитиране и заемане на средства по линия на политиката на Фонда за изпълняване на условия,<ref name="Jensen 2004, April, Issue 48" />, която е стартирана през 1950-те години.<ref name="Crisis of Neoliberalism" /> Страните с ниски доходи могат да заемат средства при концесионни условия (което означава, че има период от време без лихвени проценти) чрез разширения кредитен механизъм (Extended Credit Facility – ECF), механизма за стендбай кредити (Standby Credit Facility — SCF) и механизма за бързи кредити (Rapid Credit Facility — RCF). Неконцесионните заеми, които включват лихвени проценти, се осигуряват основно чрез стендбай споразумения (Stand-By Arrangements — SBA), гъвкава кредитна линия (Flexible Credit Line — FCL), предпазна и ликвидна линия (Precautionary and Liquidity Line — PLL) и разширения фондов механизъм (
=== Наблюдение на световната икономика ===
Ред 127:
Фондът обикновено анализира целесъобразността на икономическата и финансовата политика на всяка страна потребител, за постигане на строен [[икономически растеж]], и оценява последиците от тези политики за други страни и за световната икономика.<ref name="IMF Surveillance: A Case Study on IMF Governance" />
[[
През 1995 г., Международният валутен фонд започва работа по разработването и въвеждането на стандарти за разпространяване на данни, с оглед на насочването на страните-членки на МВФ да оповестяват унифицирано своите икономически и финансови данни. Международният валутен и финансов комитет одобрява насоките за стандартите и те са разделени на две нива: ''Обща система за разпространение на данни'' (General Data Dissemination System — GDDS) и ''Специален стандарт за разпространение на данни ''(Special Data Dissemination Standard — SDDS).
Ред 143:
=== Условия при заеми ===
Условията на МВФ са набор от политики или „условия“, които МВФ изисква в замяна на финансовите ресурси, които предоставя.<ref name="Jensen 2004, April, Issue 48" /> МВФ не изисква обезпечение от страните за кредитите, а по-скоро изисква правителството, търсещо помощ, да коригира макроикономическия си дисбаланс чрез реформи в политиката. Ако условията не се изпълняват, средствата се отказват.<ref name="Jensen 2004, April, Issue 48" />
Условията се свързват с икономическата теория, както и с механизма за погасяване. Произтичаща предимно от работата на [[Жак Полак]] в изследователския отдел на фонда, теоретичната основа на условията е „паричния подход към платежния баланс“.<ref name="Crisis of Neoliberalism" />
Ред 153:
==== Критики ====
Пред МВФ съществува пречката, че не е запознат с местните икономически условия, култура и местни условия в страните, от които изисква реформа на политиката.<ref name="Jensen 2004, April, Issue 48" /> Липсата на информираност на фонда за публичните разходи в програми като общественото здраве и образование, всъщност означава, особено в африканските страни, че той няма обратна връзка за въздействието, което предлагания от него държавен бюджет ще има върху хората. Икономическите съвети, които МВФ дава, не винаги взимат под внимание разликата между това, което означават разходите на хартия и как те се усещат от гражданите.<ref name="The End of Poverty">{{cite book|last=Sachs|first=Jeffrey|title=The End of Poverty|year=2005|publisher=The Penguin Press|location=New York}}</ref>
Едната гледна точка е, че условията подкопават националните политически институции.<ref>{{cite book|last=Stiglitz|first=Joseph E.|title=Making Globalization Work|year=2006|publisher=Allen Lane: an imprint of the Penguin Group|location=Great Britain}}</ref> Правителствата–получатели жертват политическата си автономия в замяна на средства, което може да доведе до обществено недоволство поради приемането и прилагането на условията на МВФ. Политическата нестабилност може да доведе до честа смяна на ръководството, като политическите лидери се заменят чрез протестен вот в изборите.<ref name="Jensen 2004, April, Issue 48" /> Условията на МВФ често са критикувани за пристрастията си срещу икономическия растеж и към намаляването на държавните служби, като по този начин се увеличава безработицата.<ref name="Crisis of Neoliberalism" /> Друга критика е, че програмите на МВФ са предназначени само за преодоляване на лошото управление, прекомерните държавни разходи, прекомерната държавна намеса на пазарите и твърде голямата държавна собственост.<refname="The End of Poverty" /> Това предполага, че този тесен кръг от въпроси представлява единствените възможни проблеми, всичко е стандартизирано и различния контекст се игнорира.<ref name="The End of Poverty" /> Една държава може да бъде принудена да приеме условия, които нормално не би приела, ако не е във финансова криза и не се нуждае от помощ.<ref name="An Analysis of IMF Conditionality"/>
Ред 159:
Твърди се, че условията забавят социалната стабилност и по този начин възпрепятстват поставените от МВФ цели, а програмите за структурно приспособяване водят до увеличаване на бедността в страните–получателки.<ref name=Hertz>Hertz, [[Noreena]]. ''The Debt Threat''. New York: [[Harper Collins Publishers]], 2004.</ref>
== Участие на България в МВФ ==
Участието на България в МВФ и [[Международна банка за възстановяване и развитие|МБВР]] е предмет на обсъждане в [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] още през 1987 г., когато [[Планова икономика в България|плановата икономика]] се задъхва от хроничен недостиг на средства. Това предложение обаче е отхвърлено основно поради становището на [[БНБ]], че разкриването на „най-съкровените тайни“ на страната ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на България, която и така вече не е в състояние да погасява отпуснатите кредити в срок<ref name="Христов">{{cite book | last = Христов | first = Христо | year = 2007 | title = Тайните фалити на комунизма | publisher = Сиела | location = София | pages = 376 | isbn = 9789542801627}} с. 235-243</ref>.
След промените през 1989 г. България е приета за член на МВФ на [[25 септември]] [[1990]] г. През 2009 г. квотата на България в МВФ е променена от 640,20 млн. СПТ на 1,251 млрд. СПТ (около 1,376 млрд. евро) и представлява 0,29% от всички СПТ. Промяната се дължи на общо увеличение на СПТ след решение на 20-те най-развити икономики в света. Целта на общото увеличение от 2009 г. е да осигури достъп до ресурс, с който държавите да погасяват възникналите задължения по време на [[Световна финансова криза (2008-2011)|кризата]], започнала от 2008 г.
=== Споразумения с МВФ ===
Финансовата помощ, която дава МВФ, обикновено се предоставя на траншове, които са обвързани със спазването на специфични условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии трябва да бъдат изпълнени преди да се отпусне следващия транш.
Ред 172:
Споразуменията, които България е сключила от 1990 г. до 31 октомври 2005 г. с МВФ са: <ref>[http://www.imf.org/external/np/fin/tad/extrans1.aspx?memberKey1=93&endDate=2015-04-18&finposition_flag=YES Официален сайт на МВФ]</ref>
* '''Първо споразумение''' - едногодишно. Обхваща периода [[15 март]] [[1991]]-[[15 март]] [[1992]] г. Подписано от [[Правителство на Димитър Попов|правителството]] на [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]. По него са предвидени покупки на [[специални права на тираж]] за 279 млн. и 60,6 млн. СПТ по т.нар. CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като компенсация за повишените разходи на България по вноса на енергийни ресурси във връзка с персийската криза. Поради неизпълнение на параметрите на споразумението последният транш не е получен.
* '''Второ споразумение'''- едногодишно. То предвижда покупката на 155 000 000 СПТ, като започва да се изпълнява от [[17 април]] [[1992]] г. Споразумението е сключено от кабинета с министър-председател [[Филип Димитров]]. Последният транш по него също не е получен.
* '''Трето споразумение''' - едногодишно. Сключено на [[11 април]] [[1994]] г. от [[правителството на Любен Беров]] и е в размер на 69 700 000. [[СПТ]]. През декември същата година споразумението е актуализирано и разширено с допълнителна сума за още 69,7 млн. СПТ във връзка с подписаното през юни споразумение с [[Лондонски клуб|Лондонския клуб]]. Последният транш в размер на 23,2 млн. СПТ не е преведен.
Ред 183:
Всички споразумения досега, с изключение на шестото са от типа „''Stand-by''“, което значи обвързаност на получаване на кредита с достигане на определени икономически параметри, примерно определен размер на бюджетния дефицит.
== Бележки ==
<references />
| |||