Измиране: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени
м Bot: Automated text replacement (- ) +))
Ред 5:
Посредством [[еволюция]]та при процеса на [[видообразуване]] се появяват нови видове в местата, където се появяват и процъфтяват нови разновидности на организмите при условие, че са способни да намират и използват налична [[екологична ниша]], или пък измират видове, които вече не са способни да оцеляват при променени условия на средата или не издържат на високата конкуренция. Обикновено видовете се характеризират с това, че просъществуват около 10 милиона години (от появата до измирането си),<ref name="Newman">Newman, Mark. „[http://www.lassp.cornell.edu/newmme/science/extinction.html A Mathematical Model for Mass Extinction]“. Cornell University. [[20 май]] [[1994]]. URL accessed [[30 юли]] [[2006]].</ref> при все че някой видове, наречени [[Живи вкаменелости|живи фосили]], оцеляват практически непроменени в течение на стотици милиони години. Едва около хиляда живи фосила продължават да съществуват и днес.<ref name="Newman" /><ref name="Raup">Raup, David M. ''Extinction: Bad Genes or Bad Luck?'' W.W. Norton and Company. New York. 1991. pp.3-6 ISBN 978-0393309270 </ref>
 
Преди разселването на човека по Земята, измирането на видове обикновено се случва с постоянен нисък темп. [[Масово измиране|Масовите измирания]] са били относително редки явления. Преди около 100 000 години обаче, едновременно с рязкото увеличаване на броя и ареала на разпространение на човека, започва и усилено измиране на видове <ref name="MSNBC">[http://www.msnbc.msn.com/id/6502368/ Species disappearing at an alarming rate, report says]. [[MSNBC]]. URL accessed [[26 юли]] [[2006]].</ref>, за последен път случило се при [[масово измиране Креда - Терциер|масовото измиране Креда – Терциер]]. Това измиране е известно като [[холоценско масово измиране|холоценско измиране]] и хронологически е най-малкото шестото поред [[масово измиране]]. Някои специалисти преценяват, че до 2100 г. могат да изчезнат половината от днес съществуващите видове.<ref name="Wilson">Wilson, E.O.]], ''The Future of Life'' (2002) (ISBN 0-679-76811-4). See also: Leakey, Richard. ''The Sixth Extinction : Patterns of Life and the Future of Humankind'' (ISBN 0-385-46809-1 ).</ref> През 2012 скоростта на измирането се намалява от създаване на защитени територии.
 
== Бележки ==