Йохан Волфганг фон Гьоте: Разлика между версии

Гьоте се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на [[класицизъм|класицизма]], търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се заражда програмата на „[[Ваймарски класицизъм|Ваймарския класицизъм]]“, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество – изящните "Римски елегии"<ref>[http://liternet.bg/publish12/j_giote/rimski.htm Из „Римски елегии“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1788 – 1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната [[поема]] „[[Херман и Доротея]]“ (1798); драматургичните творби, които той е започнал по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува – „Ифигения в Таврида“ (1787), „Егмонт“ (1788), „Торквато Тасо“ (1790); образецът на новия [[образователен роман]] „[[Вилхелм Майстер]] – години на учение“ (1796) и „[[Вилхелм Майстер]] – години на странстване“ (1807/1821), [[мемоари|мемоарно]]-[[автобиография|автобиографичната]] книга „Поезия и истина“ (1811 – 1814) и още много други.

 

[[Файл:Christiane-von-Goethe-Vulpius.jpg|мини|150px|ляво|Христиане Вулпиус, рисунка на Гьоте от 1788 г.]]

[[Файл:AugustVonGoethe.jpg|мини|150px|Аугуст фон Гьоте (* 25 декември 1789 Ваймар; † 27 октомври 1830 г., Рим)]]

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – [[трагедия]]та „''Фауст“''. Тя го въздига като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори [[Наполеон]] през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с [[Кръст на почетния легион|Кръста на почетния легион]].

 

 

Поетът умира на [[22 март]] [[1832]] г. вероятно от сърдечен [[инфаркт]]. Неговите последни думи са: „Повече светлина!“ ''(„Mehr Licht!“)'', според домашния му лекар Карл Фогел, който обаче в този момент не бил в стаята. На [[26 март]] Гьоте е погребан във ваймарската княжеска гробница.

* ''Xenien'', 1796 – ''(Ксении)'' (стихотворение, заедно с [[Фридрих Шилер]])

* ''Der Zauberlehrling'', 1797 – ''(Чиракът магесник)''

* ''Vom Sänger hat man viel erzählt'', 1815 – ''(Разказвали са за певеца)'' (масонско стихотворение)

* ''Wenn die Liebste zum Erwidern'', 1816 – ''(Когато милата отвръща)'' (масонско стихотворение)

* ''Ein Fastnachtsspiel vom Pater Brey'', 1774 –

* ''Jahrmarktsfest zu Plundersweilern'', 1774 – ''(Панаирно празненство в Плундерсвайлерн)''

* ''Götter, Helden und Wieland'', 1774 – ''(Богове, герои и Виланд)''

* ''Clavigo'', 1774 – ''(Клавиго)''

; Записки и афоризми

* ''Maximen und Reflexionen'', 1833 – ''(Максими, размисли, фрагменти'' – публикувани посмъртно)

 

; Природонаучни произведения

* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/goethe.htm Die LYRIKwelt]

* {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?query=Johann_Wolfgang_von_Goethe&method=simpleSearch Literatur von und über Johann Wolfgang von Goethe im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek]

* [http://www.bg.cobiss.net/ Електронен каталог COBISS], От и за Йохан Волфганг фон Гьоте на български.