|
Когато в края на 1850 г. под натиска на Петербург е предстояло екстрадирането му от Турция, Чайковски преминава на турска служба, приема исляма и променя името си на Мехмед Садък паша (разговорно познат повече като Садък паша или Садък паша-Чайковски ).
В навечерието на [[Кримската война]] ( 1853 – 56 г.) под негово внушение бил сформиран Казак-алай (Казашки полк в състава на турската армия ), целта на който била да обедини казаците-разколници, заселени по онова време в [[Добруджа]], с представителите на християнските народности (главно българите) от полуострова, за участие във войната срещу Русия с оглед освобождението на Полша. Казак-алаят бил сформиран в [[Одрин]] от българи и поляци, които дали клетва за вярност на султана. Българите малко се интересували от деликатните цели на полка, към който се числели. За тях е било важно, че ще носят оръжие и униформа, ще яздят коне и въртят дълги саби – нещо, което дотогава за простата рая е било абсолютно забранено. Полкът се е нарекъл Казашки по името на казаците, които до окончателното им присъединяване в Южна Русия към русите, са служили като съюзници на турците заедно с кримските татари. Френският император [[Наполеон III]], тогава турски съюзник, по молба на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци. Под заповедите на Садък паша, въоръжени с модерно френско оръжие, Казак-алаят участвал успешно в първата част на войната – от Лудогорието през Букурещ до р.Прут, след което по искане на Австрия бил изтеглен на турска територия.
Със своя полк Садък паша-Чайковски бил на служба още десетина години на различни места в Турската империя – главно в [[Сливен]], като през цялото време запазил християнския характер на Казак-алая, та не е чудно, че много от българите, служили и получили военни знания в него, се включили по-късно в четническите и революционни бунтове, както и в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]].
|
