Население на България: Разлика между версии

| spoken = Български, [[Турски език|турски]], [[Цигански език|цигански]]

}}

[[Население]]то на [[България]] към [[31 декември]] [[2015]] г. е 7&nbsp;153&nbsp;784 души, според оценки на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4423760/ | заглавие = „НСИ: Населението на България продължава да намалява и застарява“ | достъп_дата = 7 март 2017 | издател = bgnes.com | език = bg}}</ref> През [[1989]] г. населението достига 9&nbsp;009&nbsp;018 души.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://trakiaworld.com/c/balkani/Nay-opasniyat-problem-za-Balgariya-e-ne-tolkova-bednostta-kolkoto-demografskata-katastrofa- | заглавие = „Най-опасният проблем за България е не толкова бедността, колкото демографската катастрофа“ | дата = 1 март 2017 | достъп_дата = 7 март 2017 | издател = trakiaworld.com | език = bg}}</ref> При последното [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяване през 2011 г.]] към [[1 февруари]] 2011 г. общия брой на населението е 7&nbsp;364&nbsp;570 души.

 

{{Основна|Преброявания на населението в България}}

Численост на населението според преброяванията извършени от [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] през годините:

|1880|2 007 919

|1887|3 154 375

=== Население в градовете ===

Численост на населението в [[Градове в България|градовете]] според преброяванията извършени от [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] през годините:

|1887|593 547

|1892|652 328

=== Население в селата ===

Численост на населението в [[Списък на селата в България|селата]] според преброяванията извършени от [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] през годините:

|1887|2 560 828

|1892|2 658 385

=== Механичен прираст ===

{{Основна|Емиграция от България|Имиграция в България}}

Напусналите [[България]] за периода 1990 – 2005 се изчисляват на над 1 000 000 души. От тях 100 000 български граждани заминават за [[Турция]] през 1989 г. и остават там, около 300 000 са всичките, които заминават за Турция, но около 200 000 се завръщат в рамките на разрешените 90 дни. След [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|политическите промени от 1989 г.]] се развива силна икономическа емиграция, включваща значителна част от [[Изтичане на мозъци|висшистите]] в [[България]]. Тази тенденция продължава и до днес, но с малко промяна – емиграцията вече е главно от млади хора и главно към [[Запад]]а.

 

Image:Bulgaria map birth rate by region 2014.svg | Коефициент на раждаемост, по области (данни 2014 г.)

</gallery>

{{легенда|#368c31|над 2.1}}

{{легенда|#59cf56|1.9 – 2.1}}

Основен език е [[български език|българският]], чияти писмена система е [[кирилица]]та – азбука, създадена най-вероятно от Св. [[Климент Охридски]] и наречена на неговия учител и създател на [[глаголица]]та, Св. [[Кирил Философ]]. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, [[руски език|руския]], [[македонска езикова норма|македонската езикова норма]], [[сръбски език|сръбския]], [[украински език|украинския]], [[беларуски език|беларуския език]], [[русински език|русинския]], както и в други държави от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Азия]] и [[Източна Европа]].

 

 

Численост и дял на населението по [[роден език]] според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]], по [[Области в България|области]]:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/MotherTongue.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ | достъп_дата = 17 октомври 2017 | издател = nsi.bg | език = bg}}</ref></small>

|}

 

 

Според преброяването от 2011 г. за 85,2 % от населението българският език е майчин, за 9,1 % – турският, за 4,2 % – циганският, а за останалите 1,5 % – други езици или не е бил посочен майчин.

|align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ямбол (област)|Ямбол]] || bgcolor="#eaecf0"|131&nbsp;447 || 77&nbsp;175 || 518 || 2&nbsp;998 || 1&nbsp;151 || 155 || 9&nbsp;559 || 11&nbsp;226 || 28&nbsp;665 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ямбол (област)|Ямбол]] || 58.71 || 0.39 || 2.28 || 0.87 || 0.11 || 7.27 || 8.54 || 21.80

|}

 

На преброяването през [[2001]] г. голямото мнозинство – 6 552 751 души (82,6 %) са се определили като [[православие|православни християни]], от тях не е ясно колко са [[Българска старостилна православна църква|старостилни]] и колко [[Българска православна църква|новостилни]]. Като [[мюсюлмани]] са се определили – 966 978 души (12,2 %), мнозинството от тях са [[сунити]], но има и [[шиити]]. Следват [[Католицизъм в България|римокатолиците]] – 43 811 души (0,6 %), [[Протестантство в България|протестантите]] – 42 308 души (0,5 %), [[Арменска апостолическа църква|армено-грегорианците]] – 6 500 души (0,1 %) и др. Броят на изповядващите [[юдаизъм]] е 653 души, а отговор „Не се самоопределям“ са избрали 308 116 души (3,9 %).<ref>[http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm]</ref>

 

== Вижте още ==

 

== Източници ==