Разлика между версии на „Освобождение на България“

м
Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени
м (форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x тире-числа, 3 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor))
м (Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени)
== Априлско въстание ==
{{основна|Априлско въстание}}
По време на [[Априлското въстание]] с последвалата го [[Цариградска конференция]] в подкрепа на [[кауза]]та на българския народ за политическа независимост излизат водещи общественици от почти всички европейски страни. В отчаяно подкрепящата [[Османската империя]] [[Англия]], [[Уилям Гладстон]], тогава лидер на [[Опозиция (политика)|опозицияопозицията]]та, отправя гневни упреци срещу политиката на правителството, оглавявано от [[Бенджамин Дизраели]]. Във [[Франция]] (макар и унизена от [[Прусия]]) турските зверства в [[Батак]] са заклеймени от [[Виктор Юго]], автор на „[[Клетниците]]“ и „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“, който призовава : {{цитат|''Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.''|}}
Общественото мнение в [[Русия]] е най-радикално в подкрепа на българската кауза. Редом с дейците на [[Московски славянски комитет|Московския славянски комитет]] са великите умове и [[съвест]]та на руските писатели [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]].
 
== Руско-турска война (1877 – 1878) ==
{{основна|Руско-турска война (1877-1878)}}
[[КартинкаФайл:Pereprava cherez Dunaj.jpg|thumbмини|300px|Десантът при Свищов]]
На 12 /[[24 април]] ([[нов стил]]) [[1877]] г. в [[Кишинев]] е издаден манифест на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], с който е обявена [[война]] от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на [[Балкани]]те се водят и [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|в Кавказ]].<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 434 – 435, 446 (автор на глава четвърта (Руско-турската война и Освобождението на България 1877 – 1878) – акад. Христо Христов).</ref>
[[Файл:Dmitriev 019.jpg|thumbмини|300px|„Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], 1883]]
Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в [[Добруджа]].<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 267.</ref> На 15 юни ([[27 юни]]), руски части, командвани от [[генерал-майор]] [[Михаил Драгомиров]], извършват [[Битка при Свищов|десант на река Дунав при Зимнич – Свищов]]. Създаден е сигурен и траен [[плацдарм]] отсам [[Дунав]]а за развръщане на основните руски сили на българска земя. Руското главно командване разделя частите, прехвърлени при [[Свищов]] на три отряда:
* [[Западен отряд]] (в състав от 35&nbsp;000 войници), командван от [[генерал-лейтенант]] [[Николай Криденер]]
* [[Източен отряд]] (в състав от 70&nbsp;000 войници), командван от престолонаследника [[Александър III (Русия)|Александър Александрович]]
* [[Преден отряд]] ( в състав от 12 000 войници), командван от генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 435 – 436.</ref>
 
Целта на изток е да се блокират основните османски сили, базирани в [[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен]]. Западният отряд обсажда групировката на [[Осман паша]] в [[Плевен]] (виж [[Обсада на Плевен]]), а Предният настъпва през [[Шипченски проход|Шипченския проход]] на юг. В отговор на руското развръщане и успешния поход на Предния отряд, Османското главно командване прехвърля силната групировка на [[Сюлейман паша]] от [[Албания|Северна Албания]]. Частите на Предния отряд отстъпват при [[Стара Загора]], но спират Сюлейман паша в Шипченския проход.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 438 – 441.</ref>
=== Шипченска епопея ===
{{основна|Шипченска битка}}
[[FileФайл:Bulgaria Shipka-04.JPG|thumbмини|300px|Руските позиции на връх Шипка]]
 
Основният [[стратегия|стратегически]] замисъл на османското командване е групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх [[Шипка (връх)|Шипка]] и като премине в [[Северна България]] да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. След това се планирало чрез съгласувани действия от изток, запад и юг руските войски да бъдат отхвърлени на север от Дунав.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 438.</ref> В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на [[контраатака]]та и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото [[Българско опълчение]].
== Санстефански предварителен договор ==
{{основна|Санстефански мирен договор}}
[[FileФайл:Tsar-liberator-imagesfrombulgaria.jpg|thumbмини|300px|[[Монумент]]ът на [[Цар Освободител (паметник)|Руския Цар Освободител Александър II]] срещу сградата на [[Народно събрание на България|Народното събрание на България]] – срещу царския монумент е входът на [[парламент]]а с надписа „[[Съединението прави силата]]“.]]
По силата на този международен акт Българското княжество е окупирана от Русия територия в продължение на две години. <ref>[http://vivafolk98.blogspot.bg/2014/03/1878.html чл. 8 на Санстефански мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.]</ref> Окончателните граници на новата българска държава подлежат на определяне от руско-турска комисия, която следва да се води от общите граници, указани в договора.<ref>[http://vivafolk98.blogspot.bg/2014/03/1878.html чл. 6 от Санстефански мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.]</ref>