Маргьорит Юрсенар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 18x кавички, 2x нов ред, 2x тире, 2x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor) |
м Bot: Automated text replacement (- ) +)); козметични промени |
||
Ред 27:
== Биография ==
Маргьорит дьо Крайенкур е родена на [[8 юни]] [[1903]] г. в [[Брюксел]], [[Белгия]], в семейството на французин и белгийка. Майка
В годините преди [[Втората световна война]] Юрсенар пътува почти непрестанно – обикаля [[Европа]], [[Азия]] и [[Африка]], трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството
Умира на [[17 декември]] [[1987]] г. в [[Бар Харбър]], [[Мейн]], на 84-годишна възраст.
== Творчество ==
Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема ''„Le Jardin des chimères“'' (''„Градината на химерите“'') през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – [[анаграма]] на фамилното
През [[1951]] тя публикува на френски език своя [[magnum opus]] ''„Мемоарите на Адриан“''. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, [[
През [[1968]] публикува ''„[[Творение в черно]]“'', роман, чието действие вече е пренесено в края на [[Средновековие]]то и още смътното зараждане на [[Ренесанс]]а. Негов герой е [[учен]]ият, [[лекар]] и [[алхимик]] Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха – [[Леонардо да Винчи|Леонардо]], [[Джордано Бруно]], [[Томазо Кампанела]], [[Парацелз]]. Романът проследява неспирното търсене на принципите на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на съвременната наука; вечната борба с предразсъдъците, които в онази епоха често са на живот и смърт. Скитанията на героя от един в друг град или държава онагледяват този път, като често в тях се вплитат реални исторически факти и се обрисува трескавото състояние на духа на цяла цивилизована Европа по това време.
Маргьорит Юрсенар пише множество [[Новела|новели]], [[есе]]та, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на [[история]]та, литературата, и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, като същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Това може да се каже дори за мемоарите
== Библиография ==
Ред 54:
* ''„Mémoires d'Hadrien“'' (1951, роман, бълг. превод „Мемоарите на Адриан“, 1983)
* ''„Électre ou la Chute des masques“'' (1954)
* ''Sous bénéfice d'inventaire'' (1962, „С право на преразглеждане“, есета, частичен бълг. превод в „Записки от градината“, 2004
* ''„Qui n'a pas son Minotaure?“'' (1963)
* ''„L'Œuvre au noir“'' (1968, бълг. превод „Творение в черно“, 1984)
* ''„Chenonceaux“''
* ''„Le labyrinthe du monde I : Souvenirs pieux“'' (1974, бълг. превод „Мемоари I: Благочестиви спомени“, 2006)
* ''„Le labyrinthe du monde II : Archives du Nord“'' (1977, бълг. превод „Мемоари II: Архиви от Нор“, 2007
* ''„Mishima ou la vision du vide“'', (1981, есе)
* ''„Comme l'eau qui coule“'' (1982, „Като изтичаща вода“, бълг. превод в „Маргьорит Юрсенар. Избрано“, 1998)
* ''„Le temps, ce grand sculpteur“'' (1983, „Великият ваятел – времето“, есета, частичен бълг. превод в „Записки от градината“, 2004
* ''„Les charités d'Alcippe, poème“'' (1984)
* ''„Le labyrinthe du monde III : Quoi ? L'éternité“'' (1988, бълг. превод „Мемоари III: Какво? Вечността“, 2008)
| |||