|
Дванадесет години, четири месеца и дванадесет дни, според Либерийския Каталог от 354 г. но датите, посочени в този каталог, са непотвърдени.
Свети Лин е вторият [[Епископ]] на [[Рим]], непосредствен наследник на Свети Апостол Петър. Според много историци на [[Църквата]], сред които и прочутият изследовател на миналото кардинал Чезаре Баронио (1538- – 1607), той е италиец, роден в тосканския град [[Волтера]]. Древната''' ''[[Хронология на Римските Първосвещеници]]'' '''– [http://it.wikipedia.org/wiki/Liber_Pontificalis „Liber Pontificalis“], посочва името на баща му – Херкулан. Като млад Лин заминава за Рим, за да получи образование, и там се запознава с християнството и приема [[Светото Кръщение]]. Близък сътрудник е на пребиваващите в столицата на империята Апостоли Петър и Павел; съществуват сведения, че е проповядвал благата вест и в [[Галия]] (дн. Франция). Съгласно традицията, възхождаща към раннохристиянския църковен писател Свети Ириней Лионски (ок. 135/140 – ок. 200), той е същият''' '''Лин, за когото споменава Павел във Второто си Послание до Тимотей (4, 21). През 64 г. огромен пожар унищожава две трети от [[Рим]], и мълвата обвинява за подпалването му император [[Нерон]] (54- – 68). За да се оправдае, той хвърля вината върху все още малко познатата християнска общност в града и започва първото голямо преследване в историята на Църквата. Ок. 67 г. мъченическа смърт претърпяват Апостолите Петър и Павел. В това трудно време''' '''Лин наследява от Петър неговата епископска катедра и работи неуморно за укрепването на единството на преследваните си събратя по вяра, ръкополага епископи и свещеници.
След размириците в [[Рим]] през 68- – 69 г., довели до свалянето от престола и убийството на [[Нерон]], както и на кратко управлявалите един след друг [[Галба]], [[Отон (Римска империя)|Отон]] и [[Вителий]], общественият ред в империята е възстановен от император [[Веспасиан]] (69- – 79). Гоненията срещу християните затихват, но в [[Палестина]] в решителната си фаза навлиза т. нар. [[Първа юдейско-римска война|Юдейска война]], избухнала през 66 г. вследствие мощно антиримско въстание на живеещите там евреи. През 70 г. римските войски превземат [[Йерусалим]] и опустошават града, като разрушават Храма Господен: с това еврейското въстание е потушено, а като центрове на християнската проповед в империята все повече се утвърждават други градове, и на първо място – [[Рим]].<ref>http://it.wikipedia.org/wiki/Papa_Lino</ref>
== Източници ==
|
