Наречие: Разлика между версии

Основният [[Морфология (езикознание)|морфологичен]] признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни [[Граматика|граматични]] значения. Наречията, образувани от качествени [[Прилагателно име|прилагателни]], имат сравнителна и превъзходна [[степенуване (граматика)|степен]] (''по-добре; най-добре''), но според някои автори тези форми са получени чрез [[адвербиализация]] на степенуваните форми на [[Прилагателни имена|прилагателните]]. Така например ''най-добре'' е наречие, което е образувано от превъзходната степен на [[Прилагателно име|прилагателното]] добър.<ref>[[Иван Куцаров]], ''Теоретична граматика на българския език. Морфология'' (2007), стр. 68.</ref> Известен брой наречия имат и различни [[Фонетика|фонетични]] разновидности (''тук - тука; далеко - далече; бързо - бърже''), но те не са различни [[Граматика|граматични]] форми, а [[диалект]]ни разновидности. В потока на [[реч]]та наречието няма строго определена позиция в [[изречение]]то – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох ''бързо'', ''високо'' говориш ), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, ''веднага'').

[[FileФайл:Always Little More by Andreana Eftimova - cover.jpg|мини|180px|„Винаги малко повече“, изследване върху наречията за количество и време на българската лингвистка [[Андреана Ефтимова]], 2010]]

# Наречия за начин – уточняват начина, по който се извършва действието (признак на действието): готвя ''вкусно''. Отговарят на въпроса „''Как?''”

# Наречия за количество и степен – уточняват количеството на предмети или поясняват многократната поява на даден признак: ''много'' пари, ''много'' работя. Отговарят на въпроса „''Колко?''”

# Наречия, които показват отношението на говорещия към съдържанието на [[изречение]]то: ''известно'' е, че…, ''хубаво'' е да…, ''уместно'' би било да припомним…

# Наречия за място – конкретизират местоположението на предмета или мястото или действието, както и посоката на движение: ''наляво, вляво, надясно, вдясно, отгоре, нагоре''

# Наречия за време – уточняват времето според гледната точка на говорещия или календара: ''вчера, зиме, лете, рано, току-що''

# Наречия за логическо уточняване и модалност – внасят допълнителен смисъл или уточняват смисъла на изречението: ''може би, следователно, навярно''

От гледна точка на [[синтаксис]]а, наречията в [[изречение]]то могат да изпълняват функциите на [[обстоятелствено пояснение]] и [[Определение (граматика)|несъгласувано определение]]. Могат да функционират и като отделни изречения – ''Бързо!''<ref>[[Руселина Ницолова]], ''Българска граматика. Морфология'' (2008), стр. 445.</ref>