Народен съд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- , +,) |
м Bot: Automated text replacement (- ) +)) |
||
Ред 137:
В Решение 4/1998 г., опирайки се на прежната си практика, [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ <ref>{{cite web | url = http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=426| title = Решение по конституционно дело 16/1997 г.| publisher = Държавен вестник 30/1998 г. | accessdate = 15 октомври 2010}}, т. III.2.А</ref> Поради това е допустима реституция ''по силата на закона'' (ex lege), без проверка на присъдите.
С приемането от 41-вото Народно събрание на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Лъчезар Тошев, (Обн. ДВ. бр.62 от 10 август 2010 г.
Според някои законодателното осъждане на дейността на Народния съд и реституцията са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници. Това за тях е опит да се „смеси“ наказанието за обективния колаборационизъм на управлявалите България 1941 – 1944 с обективните престъпления на комунистите 1944 – 1962, като опит за ревизия на решенията на [[Великите сили]] от Казабланка, Москва и Техеран – 1943 г.
| |||