Народен съд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- , +,)
м Bot: Automated text replacement (- ) +))
Ред 137:
В Решение 4/1998 г., опирайки се на прежната си практика, [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ <ref>{{cite web | url = http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=426| title = Решение по конституционно дело 16/1997 г.| publisher = Държавен вестник 30/1998 г. | accessdate = 15 октомври 2010}}, т. III.2.А</ref> Поради това е допустима реституция ''по силата на закона'' (ex lege), без проверка на присъдите.
 
С приемането от 41-вото Народно събрание на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Лъчезар Тошев, (Обн. ДВ. бр.62 от 10 август 2010 г. ) се реабилитираха осъдените от Трети върховен състав на Народния съд участници в комисиите за разследване на убийствата на полски офицери в [[Катинско клане|Катин]] и Виница.<ref>[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2132567042 Закон за политическа и гражданска реабилитация ]</ref>
 
Според някои законодателното осъждане на дейността на Народния съд и реституцията са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници. Това за тях е опит да се „смеси“ наказанието за обективния колаборационизъм на управлявалите България 1941 – 1944 с обективните престъпления на комунистите 1944 – 1962, като опит за ревизия на решенията на [[Великите сили]] от Казабланка, Москва и Техеран – 1943 г.