Окупирана от Съюзниците Германия: Разлика между версии

 

=== Британска зона ===

Канадската армия е обвързана около [[Нидерландия]], докато германците се предават на 5 май 1945 г. - само два дни преди окончателното предаване на [[Вермахт]]а в [[Западна Европа]] на [[генерал-лейтенант]] [[Дуайт Айзенхауер]]. След освобождението на Нидерландия и завладяването на Северна Германия от британската армия, голямата част от канадската армия се завръща вкъщи, оставяйки Северна Германия да бъде окупирана от британската армия и (около Бремен и Бремерхавен) от американската армия.

 

Тогава през юли 1945 г. британската армия се оттегля от малките резени на Германия, които преди това са се съгласили да бъдат окупирани от съветската армия. Контролната комисия за Германия - британски елемент отстъпва някои резени от района си на окупация до Съветския съюз - по-конкретно ''Amt Neuhaus'' на [[Хановер]] и някои изключения, например окръг [[Бланкенбург]], селата между Британския [[Холщайн]] и Съветския [[Мекленбург]] от Споразумението Барбър-Ляшченко.

В британската зона на окупация, CCG / BE възстановява германската провинция Хамбург, но с граници, начертани от Нацистка Германия през 1937 г. Британците създават и новите германски провинции [[Шлезвиг-Холщайн]] - появяващи се през 1946 г. от пруската провинция Шлезвиг-Холщайн; [[Долна Саксония]] - сливането на [[Брунсуик]], [[Олденбург]] и [[Шаумбург-Липе]] с Хановер през 1946 г.; и [[Северен Рейн-Вестфалия]] - сливането на Липе с пруските провинции на Рейнланд (северната част) и [[Вестфалия]] - през 1946-1947 г.

 

 

=== Френска зона ===

Въпреки, че е една от съюзническите сили, отначало на [[Френската република]] не е дадена зона на окупация в Германия. По-късно обаче, британското и американското правителство признават ролята на Франция по време на Втората световна война в Европа и се съгласяват да предадат на френската армия някои западни части от техните окупационни зони.<ref>{{cite book |last=Reinisch|first= Jessica|title= The Perils of Peace|year=2013 |publisher=OUP|pages=261}}</ref> Това създава френска окупационна зона в най-западната част на Германия. Тя се състои от едва 2 прилежащи области на Германия по протежение на френската граница, които се събират само на една точка по протежение на река [[Рейн]]. До 18 декември 1946 г. са установени митнически контрол между района на Саар и свързаната с него Германия.

 

== Окупационна политика ==

{{основна|Денацификация}}

В края на войната генерал Айзенхауер издава политика, която не е свързана с братство, на войските под командването му в окупираната Германия. Тази политика е отпусната на етапи. До юни 1945 г. забраната за говорене с немски деца става по-малко строга. През юли става възможно да говорите с немски възрастни при определени обстоятелства. През септември политиката изцяло отпада в Австрия и Германия.

 

Хранителната ситуация в окупирана Германия първоначално е много тежка. До пролетта на 1946 г. официалната дажба в американската зона не е повече от 1275 калории на ден, като някои райони вероятно получават само 700 калории на ден. В британската зона хранителната ситуация е ужасна, както се открива по време на посещението на британския (и еврейския) издател Виктор Голанц през октомври и ноември 1946 г. В Дюселдорф нормалното 28-дневно разпределение трябвало да бъде 1548 калории хляб, но тъй като има ограничено зърно хлябът е само 8,5 килограма. Въпреки това, тъй като има само достатъчно хляб за около 50% от тази "поръчана" дажба, общият дефицит е около 50%, а не 15%, както е посочено в министерския отговор в британския парламент на 11 декември. Така че само 770 калории са доставени и той казва, че германската зимна порция ще бъде 1000 калории, тъй като неотдавнашното увеличение е "до голяма степен митично". Книгата му включва снимки, направени по време на посещението, критични писма и статии от вестника, публикувани от него в няколко британски вестника - The Times, Daily Herald и др.<ref>{{cite book |author=[[Victor Gollancz|Gollancz, Victor]] |title= In Darkest Germany|year=1947 |publisher=Victor Gollancz, London|pages=116, 125–6 |quote= | url= |isbn= }}</ref>

 

 

В най-ранните етапи на окупацията американските войници не са имали право да плащат издръжката на дете, което признават, че се е родило, тъй като се счита, че "помагат на врага". Браковете между бели американски войници и австрийски жени не са разрешени до януари 1946 г., а с германски жени до декември 1946 г.<ref name="Hitchcock, William I. 2008">{{cite book |last=Hitchcock |first=William I. |authorlink=William I. Hitchcock |title= The Bitter Road to Freedom|year=2008 |publisher=Free Press |location=New York}}</ref>

 

== Политика за експулсиране ==

 

Франция не е поканена на конференцията в Потсдам. В резултат на това тя избира да приеме някои решения на Потсдамските споразумения и да се освободи от други. Франция поддържа позицията, че не одобрява следвоенното експулсиране и, че следователно не е отговорна за приемането и подхранването на бедните изгнаници в своята зона. Докато за малцината бежанци, които са дошли в района, станал френската зона преди юли 1945 г. те се грижат, френското военно правителство за Германия отказва да поеме други изгнаници, депортирани от Изтока в нейната зона. През декември 1946 г. френското военно правителство за Германия приема в своята зона германски бежанци от Дания, където 250 000 германци са намерили убежище от руснаците с кораби между февруари и май 1945 г.

* [[Федерална република Германия (1949–1990)]]

* [[Германска демократична република]]

 

[[Категория:Исторически държави в Европа]]

[[Категория:Отношения между Германия и СССР]]

[[Категория:История на Германия]]