Просвещение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защити „Просвещение“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 08:27, 4 октомври 2018 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 08:27, 4 октомври 2018 (UTC))) |
м Bot: Automated text replacement (- ) +)); козметични промени |
||
Ред 33:
Разбира се, всички просветители са в някаква степен и учени – те продължават и доразвиват научните постижения от 17 век. Освен това те са енциклопедисти, тоест универсални изследователи, които могат да се занимават както с [[история]], [[право]] и [[етнография]], така и с [[астрономия]], [[математика]] и [[медицина]]. Именно тази универсалност позволява да се извличат общи заключения, като например това, че изследването на природните закони ще доведе до разбирането на обществените закони, които са тяхно продължение. Следователно ако обществените закони бъдат проучени също така, обществото ще може да се управлява по-добре.
[[
За пионер на френското Просвещение може да се смята Шарл Луи дьо [[Монтескьо]] (1689 – 1755), автор на '''''Персийски писма''''' (1721), в които находчиво критикува порочните страни на френския абсолютизъм от гледната точка на един персийски посланик във Франция; пише също '''''Разсъждения за величието и упадъка на Римляните''''' (1734) и най-вече, работата на живота му – '''''Духът на законите''''' (1748). В тази книга Монтескьо определя видовете държави – демократична и аристократична република, [[монархия]] и [[деспотия]], като отрича само последната. Смята, че най-добрата формула за управление е силен монарх и поданици с активна позиция, като между тях е аристокрацията. Тя внася умереност в политическия живот, като ограничава своеволията на монарха и посегателствата на народа. Монтескьо има два много важни приноса към политическата философия – той формулира трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна, които трябва взаимно да се контролират; и дава определението за обществена свобода – позволено е всичко, което законите не забраняват.
Франсоа Мари Аруе, наречен [[Волтер]] (1694 – 1778) е може би най-крупната фигура измежду френските просветители, който пише книгите: '''''Векът на Луи XIV''''' (1751), '''''Есе върху нравите и духа на нациите''''' (1756), '''''Кандид''''' (1759) и '''''Философски речник''''' (1764). Неговите политически идеи са объркани, той се колебае дали народът може и трябва сам да управлява и затова се спира на идеята за просветения абсолютен монарх, кралят-философ, който ще действа като народен слуга, но разполагайки с пълната власт (което се реализира като [[Просветен абсолютизъм]]). Волтер е ожесточен противник на църквата и религията, тъй като религията разделя хората и води до фанатизъм – най-омразното човешко качество. Още повече, Волтер е против всякаква намеса на църковни дейци в управлението и обществения живот, тоест той иска светска държава. Не е против социалното неравенство, но иска справедливост при събирането на данъците – основен проблем за Франция през този век.
[[
Най-видимо принципите на Просвещението се виждат в епохалното дело на [[Дени Дидро|Дьони Дидро]] (1713 – 1784) и [[Жан Даламбер]] (1717 – 1783) – '''''Енциклопедията''''', писана и издавана в продължение на 30 години. Този пръв по рода си опит не само показва прагматичността и почитанието към науката у просветителите, но и техният стремеж да обхванат всяка сфера на научното знание. Появата на първия том на Енциклопедията през 1751 г. символизира началото на ново отношение на човечеството към заобикалящия го свят.
Оригинален и значително по-радикален във вижданията си е швейцарецът, който живее и работи във Франция [[Жан-Жак Русо]] (1712 – 1778). През 1750 г. той печели конкурс на Френската академия с есето си '''''Разсъждения върху науките и изкуствата''''', където отрича ползата от тях, тъй като те карат хората да гледат на своите събратя по дарбите, а не по добродетелите им. Изключително впечатление прави и книгата '''''Разсъждения върху произхода и неравенството между хората''''' (1755), в която Русо твърди, че човекът е бил най-щастлив в първобитната си фаза на развитие – без грижи, нужди и суета. Стремежът му към прогрес и способността му да разсъждава оказват фатално влияние върху него, тъй като благодарение на това се появява собствеността – най-неестественото нещо в неговия живот, тъй като тя предопределя неравенство, каквото липсва в природното състояние на човека.
[[
Все пак '''''Общественият договор''''' (1762) е трудът, с който Русо бива запомнен. Там той отстоява, че всяко общество трябва да има писан или неписан обществен договор, който да определя правата и задълженията на всеки индивид и особено на управляващите. Той ще ограничи свободата, но ще осигури равенство – не социално, а политическо. Общественият договор ще изразява общата воля, а тя може да се установи най-добре чрез [[референдум]]и – в този смисъл Русо е ожесточен привърженик на [[Пряка демокрация|пряката демокрация]]. Той разбира, че тя е трудно осъществима в големите държави, затова смята, че идеалните политически единици, които могат да осигурят щастие на хората, са градовете държави, както родната му [[Женева]]. Накрая, през 1763 г. се появява и книгата '''''Емил''''', която разказва за живота на едно момче и е изпълнена с препоръки за отглеждането и възпитанието на децата – повече внимание, повече каляване, повече досег с природата, повече изпитания на волята, които ще ги превърнат в пълноценни граждани. Тази книга има революционна роля за развитието на науката [[педагогика]].
Ред 51:
=== Шотландия ===
{{основна|Шотландско Просвещение}}
[[
През 18 век, влиятелни мислители като [[Франсис Хътчисън]], [[Адам Смит]] и [[Дейвид Хюм]], прокарват пътя за модернизация на [[Шотландия]] и целия Атлантически свят.<ref>Jonathan Israel, ''Democratic Enlightenment: Philosophy, Revolution, and Human Rights 1750 – 1790'' (2011) ch 16 ch 9</ref> Хътчисън, бащата на шотландското Просвещение, подкрепя политическата свобода и правото за народно въстание срещу тиранията. Смит, в монументалната си творба „[[Богатството на народите]]“ (1776), се застъпва за свобода в сферата на търговията и световната икономика. Хюм развива философски понятия, които пряко повлияват [[Джеймс Мадисън]] и по този начин [[Конституция на САЩ|конституцията на САЩ]]. Във Великобритания от 19 век, шотландското Просвещение, както е популяризирано от [[Дугалд Стюарт]], се превръща в основата на класическия либерализъм.<ref>David Daiches, Peter Jones and Jean Jones, ''A Hotbed of Genius: The Scottish Enlightenment, 1730 – 1790'' (1986)</ref>
Ред 57:
=== Прусия и германските държави ===
До средата на 18 век, Просвещението в Германия се развива като интелектуална сила в музиката, философията, науката и литературата. [[Фридрих Велики]] (1712 – 86), крал на [[Прусия]], вижда себе си като лидер на Просвещението и събира под патронажа философи и учени в двора си в Берлин. Той е ентусиазиран от френските идеи, докато в същото време се присмива на немската култура и не обръща внимание на забележителния
[[Кристиан Волф]] (1679 – 1754) е пионерът като писател, който излага идеите на Просвещението на германските читатели, той легитимира немския като философски език.<ref>Matt Hettche, „Christian Wolff“ ''Stanford Encyclopædia of Philosophy'' (2006) [http://plato.stanford.edu/entries/wolff-christian/ online]</ref> [[Йохан Готфрид фон Хердер]] (1744 – 1803) отваря нови полета във философията и поезията, и по-специално в движението ''[[Бурни устреми]]'' на проторомантизма. [[Ваймарски класицизъм|Ваймарският класицизъм]] е културно и литературно движение, основано във Ваймар, което иска да създаде нов хуманизъм чрез синтез на идеите на романтизма, класицизма и Просвещението.
=== Русия ===
{{основна|Руско Просвещение}}
=== Гърция ===
По-долу са изброени някои от дейците на Гръцкото възраждане (просвещение): учители, преводачи, автори на учебници и на трудове по философия и история. Те допринасят твърде много за преустройството на образователната система на Балканите и за разпространението на идеите на Европейското [[Просвещение]]:
* Просветители в [[Измир|Смирна]] – Григориос Сарафис (Григорий Сарафа), Естатиос Петру (Евстатий), Вениамен Лесбоски (Вениамин), [[Теофилос Каирис]] (Каири) (учител на [[Константин Фотинов]]
* Просветители на о-в [[Хиос]] – [[Константинос Икономос]] (Константин Иконому), [[Константинос Кумас]] (Кума), Стефанос Икономос (Стефан Иконому)
* [[Неофитос Вамвас]], [[Константинос Вардалахос]]
Line 177 ⟶ 174:
== Историческо значение ==
[[Файл:Voltaire-Baquoy.gif|
През 18 век общоевропейско значение получава френската просветителска литература в лицето на [[Волтер]], [[Монтескьо]], [[Жан-Жак Русо]], [[Дени Дидро]] и др. писатели. Общата им черта е господството на [[рационализъм (философия)|рационализма]], критикуващ [[Франция]] по въпроси от политически и социален характер, във време когато немските просветители са заети с разрешението на религиозни и морални въпроси.
| |||