Разлика между версии на „Реален лихвен процент“

м
Bot: Automated text replacement (- ) +))
м (Bot: Automated text replacement (-( +())
м (Bot: Automated text replacement (- ) +)))
 
Вижте [http://en.wikipedia.org/wiki/Fisher_equation уравнение на Фишер]<br />
:1 + ''i'' = (1 + ''r'' ) (1 + ''E (I )'')<br />
където<br />
* ''I'' = номинален лихвен процент;
* ''R'' = реален лихвен процент;
* ''E (I )'' = очаквана инфлацията.
<br /><br />
Например, ако някой заема $ 1000 за една година при 10%, и получава $ 1100 обратно в края на годината, това представлява 10% увеличение на неговата покупателна способност, ако цените на осреднените стоки и услуги, които той купува, са непроменени спрямо началото на годината. Ако цените на храна, дрехи, жилище и други неща, които желае да закупи са се увеличили за този период с 20%, в действителност се получава реална загуба от около 10% в покупателна способност.<br /><br />
Процента на инфлация не е известен предварително. Хората често базират очакванията си за бъдещата инфлация върху средната стойност на инфлацията от миналото, което води до грешки. Реалния лихвен процент впоследствие може да се окаже доста различен от предварително очаквания реален лихвен процент. Кредитополучатели се надяват при връщането в бъдеще върне парите да са по-евтини, а кредиторите – да са по-скъпи. Когато инфлацията и валутния риск са подценени от кредиторите, те страдат от нетно намаление на покупателната мощ.
<br /><br />
Сложността се увеличава за облигации, издадени за дългосрочен период, където средният размер на инфлацията за периода може да бъде много несигурна. В отговор на това, много правителства са емитирали облигации с реална стойност (известен също като инфлационно индексирани), в който стойността на главницата и купона нарастват всяка година с процента на инфлация, в резултат на което лихвеният процент по облигацията е реалната лихва. В САЩ това са Съкровищни Инфлационно Защитени Ценни Книжа (Treasury Inflation Protected Securities (TIPS) )издадени от американското министерство на финансите (US Treasury).<br /><br />
Очакваният реален лихвен процент може да варира значително от година на година. Реалният лихвен процент по краткосрочните кредити е силно повлиян от паричната политика на централните банки. Реалният лихвен процент на дългосрочните облигации, обикновено е по-пазарно формиран. През последните десетилетия, с глобализацията на финансовите пазари, тази тенденция на реалните лихвени проценти в развитите държави става все по-изразена. Реалните лихвени проценти са ниски в исторически план от 2000 г. насам, в резултат на комбинация от фактори, включително относително слабото търсене на кредити от предприятия, както и силни спестявания в новите индустриализиращи се страни в Азия. Последният компенсира големите изисквания за заеми от федералното правителство на САЩ, което иначе може да причини повече натиск за повишаване на реалните лихвени проценти.<br /><br />
Подобна е и концепцията на "възвръщаемост на риска", която е норма на възвръщаемост минус рискове, измерена спрямо най-сигурния (най-малко рискови) инвестиции на разположение в момента. Например, когато се прави заем от 15% при инфлация от 5% и 10% от рисковете, свързани с неизпълнение или проблеми при погасяване "рисково претеглената" норма на възвръщаемост на инвестицията е 0%.