Южна Корея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-( +(); козметични промени
Ред 43:
| БВП = {{повишение}} 1,404 трлн. <ref name="knoema">[https://knoema.com/nwnfkne/world-gdp-ranking-2016-data-and-charts-forecast World GDP Ranking</ref> 2016
| БВП-място = 11-то
| БВП-на-човек = {{повишение}} $37,948 <ref name="knoema"></ref>
| БВП-на-човек-място = 28-мо
| БВП-ном-година = 2016
| БВП-ном-общо = {{повишение}} $1,404 трлн. <ref name="knoema"></ref>
| БВП-ном-място = 11-то
| БВП-ном-на-човек = {{повишение}} $ 30,919(2018)<ref name="knoema"></ref>
| БВП-ном-на-човек-място = 27-мо
| Джини-година = 2013
Ред 75:
}}
 
'''Репу&#768;бликаРепу̀блика Коре&#768;яКорѐя''' или '''РК''' ([[Хангъл]]: 대한민국; [[Ханча]]: 大韓民國; ''Теханмингук''), наричана по-често '''Ю&#768;жнаЮ̀жна Коре&#768;яКорѐя''', е [[суверенна държава]] в [[Източна Азия]], заемаща южната половина на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] или 100 210 km² от площта му.
 
На север граничи с [[Северна Корея|Корейската Народнодемократична Република (КНДР)]], а по море е заобиколена от [[Китайската народна република]] на запад и север, [[Япония]] на изток и [[Тайван]] на юг. Територията ѝ е предимно планинска.<ref name="kgeography">{{cite web|url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/geography.htm#TERRITORY|title=Korea's Geography|publisher=Asianinfo.org|date=2010-02-01|accessdate=2010-07-13}}</ref>
Ред 81:
Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в [[Сеулски национален столичен район|Сеулския национален столичен район]] във [[Жилищен блок|високи жилищни блокове]]. Столицата Сеул е [[глобален град]] с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.<ref name="brookings">[https://www.brookings.edu/research/global-metro-monitor/ Global Metro Monitor]</ref><ref name="arcadis">[https://www.arcadis.com/en/global/our-perspectives/sustainable-cities-index-2016/comparing-cities/?tf=tab-overall&sf=all&r=all&c=all Most Sustainable Cities index 2016 overall]</ref>
 
Най-ранните артефакти или по-точно данни за корейска керамика датират от 8000 г. преди н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век започва периодът на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от [[Русия]] и [[Монголия]] и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периодът на династиите Корьо ([[918]] – [[1392]]) и Чосон ( [[1392]] – [[1910]]), при която е и обнародвана корейската азбука ([[хангъл]]) от [[Седжон|Седжон Велики]].<ref name="academia">[http://www.academia.edu/798598/Current_Perspectives_on_Settlement_Subsistence_and_Cultivation_In_Prehistoric_Korea Current Perspectives on Settlement, Subsistence, and Cultivation In Prehistoric Korea]</ref><ref name="books.google.bg">[https://books.google.bg/books?id=t_DqBgAAQBAJ&q=Koguryo+Siberia+Russia%27s&redir_esc=y#v=snippet&q=Koguryo%20Siberia%20Russia's&f=false Rediscovering Russia in Asia: Siberia and the Russian Far East by Stephen Kotkin and David Wolff]</ref><ref name="ooks.google.bg1">[https://books.google.bg/books?id=VCqLBQAAQBAJ&pg=PA54&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Concise History of the Language Sciences: From the Sumerians to the Cognitivists by E.F.K. Koerner and R.E. Asher]</ref> Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световно културно и природно наследство]].
 
Република Корея е образувана през 1948 година от [[САЩ|американската]] окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. [[Корейска война|Корейската война]] довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в [[ООН]] през 1991 г.
Ред 97:
Най-високата точка на Южна Корея е [[Хала-сан]], изгаснал вулкан с височина 1 950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1 845 km². Веригата [[Тебек]] формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригата [[Собек]], която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, [[Чири-сан]] (1&nbsp;915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.
 
Местният климат е относително умерен с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в [[Сеул]] е в обхвата от -7&nbsp;°C до 1&nbsp;°C, а средната температура за юли варира от 22&nbsp;°C до 29&nbsp;°C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни [[тайфун]]и, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1&nbsp;370 милиметра в Сеул до 1&nbsp;470 милиметра в [[Бусан]].
 
== История ==
Ред 105:
По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династията [[Кочосън]] през [[3 хилядолетие пр.н.е.|2333 пр.н.е.]] от владетеля [[Тангун]].<ref>{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history.htm |title=Korea's History |publisher=AsianInfo |accessdate=17 февруари 2009}}</ref> Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част от [[Манджурия]]. След многобройни войни с китайската империя [[Хан (династия)|Хан]], тя се разпада в края на [[2 век пр.н.е.]], което поставя началото на епохата на [[Ранни корейски държави|Ранните корейски държави]].
 
[[FileФайл:Geunjeongmun.jpg|мини|Дворецът [[Кьонбоккун]], построен по времето на династия [[Чосон]]]]
 
През следващите десетилетия Корейския полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държавици, като [[Пуйо]], [[Окчо]], [[Тоне]] и [[Самхан]]. През [[1 век пр.н.е.]] започва епохата на [[Три царства (Корея)|Трите царства]], когато тези области са поделени между три по-големи държави – [[Когурьо]], [[Пекче]] и [[Шила]]. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения с [[Тан (династия)|Китай на династията Тан]], Когурьо води ожесточени сражения с тях и [[Суй]].<ref name="Three kingdoms">{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/three_kingdoms.htm |title=The Three Kingdoms |publisher=AsianInfo |accessdate=23 ноември 2013}}</ref> През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на [[7 век]] Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,<ref name="Three kingdoms"/> но на север се обособява държавата [[Пархе]] (Бохай), управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.<ref>{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/parhae_kingdom.htm |title=The Parhae Kingdom |publisher=AsianInfo |accessdate=23 ноември 2013}}</ref>
Ред 120:
Макар и още през 1943 година да се постигат споразумения за обединена Корея, [[Студената война]] и изострящите се отношения между [[СССР]] и [[САЩ]] довеждат до обособяването на две отделни правителства на полуострова – на партизанина-комунист [[Ким Ир Сен]] на север, и на крайнодесния политик [[Ли Синман]] на юг. През [[1948]] те провъзгласяват независими държави. На 25 юни 1950 [[Северна Корея]] напада южна. Държавите-членки на Съвета за сигурност се възползват от отсъствието на съветските представители в този момент, и се съгласяват да изпратят войски в помощ на Южна Корея. [[СССР]] и [[Китай]] подкрепят режима на Ким, а [[САЩ]] и [[ООН]] – този на Ли. Войната завършва с много малки териториални промени, но колосални разрушения на Корейския полуостров и 2,5 милиона загинали.
 
[[FileФайл:4.19 혁명.jpg|мини|Студентското въстание от 1960 срещу управлението на Ли Синман]]
 
През 1960 авторитарният режим на Ли Синман е свален чрез масови студентски вълнения. Новото демократично правителство обаче просъществува по-малко от година и на свой ред е свалено от генерал [[Пак Чжън-хи]]. До смъртта си в атентат през 1979, Пак полага основите на мощната, базирана на износ съвременна южнокорейска икономика, но сериозно погазва гражданските и политически свободи.
Ред 128:
== Население ==
{{основна|Население на Южна Корея|Корейци}}
[[FileФайл:Korea-Gyeongju Station-Children-01.jpg|thumbмини|leftляво|Южнокорейски деца]]
 
Южна Корея се отличава с голяма гъстота на населението – 487 души на квадратен километър, което е 10 пъти повече от средната за света. Повечето жители живеят в градски райони, поради миграцията от селските райони към градовете по време на годините на бурно икономическо развитие.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/south-korea/33.htm|title=South Korea|work=CIA Country Studies|accessdate=2006-04-22}}</ref> Столицата Сеул е най-големият град в страната и е главен промишлен център. Според преброяването от 2005 г., градът е с население от 9,8 милиона жители. Сеулският столичен район има общо население от 24,5 млн. жители, което го прави вторият най-голям столичен район в света и най-гъсто населеният град в ОИСР. Други големи градове са [[Пусан]] (3,5 милиона души), [[Инчхън]] (2,5 милиона), [[Тегу]] (2,5 милиона), [[Теджон]] (1,4 милиона), [[Куанджу]] (1,4 милиона) и [[Улсан]] (1 милион).<ref>{{cite web|url=http://kosis.kr/eng/database/database_001000.jsp?listid=B&subtitle=Population,%20Household|title=Summary of Census Population (by administrative district/sex/age)|work=NSO Database|accessdate=2009-05-11}}</ref> Напоследък все повече се засилва процесът на [[урбанизация]], въпреки мерките, които правителството взема, за да го ограничи. Традиционната система, при която семейства от две и повече поколения живеят под един покрив, трайно се замества с нова, при която всяко семейство живее самостоятелно.
Ред 154:
=== Образование ===
{{основна|Образование в Южна Корея}}
[[FileФайл:Sungkyunkwan campus.jpg|thumbмини|Частният университет „Сънкюнкван“ в Сеул]]
Южно-корейската образователна система предвижда образованието да се провежда в следните степени училища:
* начални училища (6 години),
Ред 191:
Южна Корея е развита страна с пазарна икономика,<ref name=qq>{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2008/02/weodata/groups.htm#ae|title=IMF Advanced Economies List. World Economic Outlook, Database—WEO Groups and Aggregates Information, October 2008|publisher=Imf.org|date=2008-10-08|accessdate=2010-04-25}}</ref><ref name=cia>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/appendix/appendix-b.html|title=Appendix B. International Organizations and Groups. [[World Factbook]].|author=CIA|year=2008|accessdate=2008-04-10}}</ref> силно концентрирана върху износа на високотехнологични продукти. От 1960-те до края на 1990-те години икономиката ѝ е една от най-бързо развиващите се в света,<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=zdqAakpAeloC&pg=PA328&lpg=PA328&dq=south+korea+fastest+growing+economy+20th+century&source=web&ots=UUvZrK4buo&sig=cvQaMFViBSklOtjirClbbGjgPKY&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=10&ct=result|title=Handbook of Markets and Economies|last=Pecotich|first=Anthony|coauthors=Shultz, Clifford J.|publisher=M.E. Sharpe|isbn=978-0-7656-0972-4|accessdate=2009-02-17|year=2006}}</ref> но след икономическата криза през 1997 забавя развитието си. Силният ръст идва благодарение на износа на готови за консумация стоки, най-вече автомобили и електроника.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/south-korea/45.htm|title=South Korea – The Economy|publisher=Countrystudies.us|accessdate=2010-02-18}}</ref> През 2009 година Южна Корея е била най-големият износител в световен мащаб.<ref name="koreatimes1">{{cite web|url=http://koreatimes.co.kr/www/news/biz/2010/01/123_58324.html|title=Seoul Upbeat With Record $41 Bil. Surplus|publisher=Koreatimes.co.kr|accessdate=2010-02-18}}</ref> Към 2011 година продължава да е сред 10-те най-големи износители в света. Страната има и един от най-високите резултати в [[Индекс на човешко развитие|Индекса за човешко развитие]] на ООН, и отлична образователна система, благодарение на която икономиката ѝ е сред най-иновативните в света.<ref>[http://www.nam.org/innovationreport.pdf The Innovation Imperative in Manufacturing: How the United States Can Restore Its Edge]</ref>
 
[[FileФайл:KTX-Sancheon.jpg|мини|Високоскоростен влак КТХ-2, способен да развива скорости до 350 km/h]]
 
Въпреки потенциала на южнокорейската икономика за висок растеж и значителната структурна стабилност, Южна Корея страда от постоянно уронване на кредитния си рейтинг на фондовия пазар в резултат на войнствеността на Северна Корея по време на военни кризи, което оказва неблагоприятно въздействие върху финансовите ѝ пазари.<ref name=kcredit>{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2010/08/02/2010080201090.html|title=Moody's Raises Korea's Credit Range|publisher=Chosun Ilbo|date=2010-08-02|accessdate=2010-08-14}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hani.co.kr/arti/english_edition/e_business/422572.html|title=Financial markets unstable in S.Korea following Cheonan sinking|publisher=Hankyeoreh|date=2010-05-26|accessdate=2010-08-14}}</ref> Въпреки това някои финансови организации, като Международния валутен фонд, хвалят устойчивостта на икономиката на Южна Корея във времена на икономически кризи, посочвайки като силни страни нисък държавен [[дълг]] и висок фискален резерв, които могат бързо да се използват за справяне с извънредни финансови обстоятелства.<ref>{{cite web|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/business/2010-09/07/c_13482842.htm|title=S Korea stands among world's highest-level fiscal reserve holders: IMF|publisher=Xinhua|date=2010-09-07|accessdate=2010-09-08}}</ref> Южна Корея е една от малкото развити страни, които успяват да избегнат рецесията по време на световната финансова криза,<ref>{{cite web|url=http://www.newsweek.com/blogs/wealth-of-nations/2010/05/10/south-korea-survived-recession-with-ceo-tactics.html|title=South Korea Survived Recession With CEO Tactics|publisher=Newsweek|date=2010-05-10|accessdate=2010-09-08}}</ref> а икономическият растеж достига 6,1% през 2010 г.,<ref>{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2010/09/02/2010090200971.html|title=IMF Raises Growth Forecast for Korea to 6.1%|publisher=Chosun Ilbo|date=2010-09-02|accessdate=2010-09-08}}</ref> което представлява рязко възстановяване от забавените темпове на растеж от 2,3% през 2008 г. и 0,2% през 2009 г., когато световната финансова криза засяга страната.
Ред 198:
 
== Култура ==
=== Музика ===
=== Халю вълна ===
{{основна|кей поп}}
[[FileФайл:Search interest for K-pop within Europe.png|250px|ляво|thumbмини|Търсенето на [[кей поп]] през 2013 според „Google Trends“.[[България]] е в зелен цвят]]Терминът „корейска вълна“ описва популяризирането на корейската развлекателна индустрия извън границите на Южна Корея след [[1994]] година, когато започват да дебютират първите корейски групи, а от 2000 нататък корейските сериали добиват все по-голяма популярност в [[Източна Азия]].<ref name="CNN">[http://edition.cnn.com/2010/WORLD/asiapcf/12/31/korea.entertainment/index.html?iref=NS1 CNN about koream wave]</ref> Бумът на музиката, озаглавена [[кей поп]] става през [[2009]] г. като днес благодарение на интернет е достигнала голяма публика извън [[Източна Азия]].<ref name="siaconference-bg.com">[http://asiaconference-bg.com/?p=279#more-279 Историята на К-попа или как популярната корейска музика успя да завладее света]</ref> В България кей попът се радва на сравнително широка публика. <ref name="posredniknews">[http://posredniknews.com/site/kultura/moda/45418-k-pop-ili-muzikata-na-novoto-pokolenie „Кей поп или музиката на новото поколение“.posredniknews]</ref>
 
<ref name="btvnovinite.bg">[http://btvnovinite.bg/video/videos/news/k-pop-e-novata-muzikalna-moda-sred-balgarskite-tijnejdzhari.html „K-pop е новата музикална мода сред българските тийнейджъри“]</ref> <ref name="ladyzone">[http://ladyzone.bg/gallery/lica/za-kej-popa-animeto-mechtite-i-prijatelstvoto-intervju-s-edin-tijnejdzhar.html За кей попа, анимето, мечтите и приятелството – интервю с един тийнейджър „За кейпоп музиката,анимето,мечтите и приятелството“]</ref>