Юлия Кръстева: Разлика между версии

През април [[1997]] г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция – ''Почетния легион''. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в [[Байройт]] ([[2000]] г.), New School University в Ню Йорк (2003), Harvard University, Boston (1999) и [[Софийски университет|Софийският университет]] ([[31 май]] [[2002]] г.).

 

 

През 2008 г. Кръстева основава международната награда „[[Симон дьо Бовоар]]“. Присъжда се на личности, които според журито са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света. Носителки на наградата са [[Аян Хирси Али]] и Таслима Насрин през 2008 г., колективът One Million Signatures for the Repeal of Discriminatory Laws през 2009 г., китайките Гуо Циянмей и Ай Сияомин през 2010 г., [[Людмила Улицка]] през 2011 г.

 

== Критика ==

 

А [[Ролан Барт]] пише в ''Чужденката'', текст посветен на нея: „Юлия Кръстева промени мястото на нещата: тя винаги унищожава последните предразсъдъци. Нейната работа е изцяло нова, точна не от позицията на научното пуританство, а защото, заемайки цялото пространство, тя се нарежда на място, изпълва го с точност и задължава всеки, който не я приема, да се намери в позицията на отблъснат или на цензор.“ .<ref>Roland Barthes, Œuvres complètes, vol 3, Seuil 2002‎ – p. 477 : „Julia Kristeva change la place des choses: elle détruit toujours ''le dernier préjugé'', celui dont on croyait pouvoir se rassurer et s’enorgueillir ; ce qu’elle déplace, c’est le déjà-dit, c’est-à-dire l’insistance du signifié, c’est-à-dire la bêtise; ce qu’elle subvertit, c’est l’autorité, celle de la science monologique, de la filiation. Son travail est entièrement neuf, exact, non par puritanisme scientifique, mais parce qu’il prend toute la place du lieu qu’il occupe, l’emplit ''exactement'', obligeant quiconque s’en exclut à se découvrir en position de résistance ou de censure“.</ref>

** ''В началото бе любовта. Психоанализа и вяра''. Превод от френски Ирена Кръстева. София: Критика и хуманизъм, 1992, 64 с.

* ''Soleil noir. Dépression et mélancolie'', Gallimard, 1987.

* ''Étrangers à nous-mêmes'', Fayard, 1988, ISBN 2-213-02177-5

* ''Les Nouvelles Maladies de l'âme'', Fayard, 1993, ISBN 2-213-02961-X

** ''Самураите'', 1990 (автобиографичен)

* ''Le Vieil Homme et les Loups'', 1991.

* ''Possessions'', 1996.

* ''Meurtre à Byzance'', 2004.

* ''Thérèse mon amour'', récit, Fayard, 2008.

* ''L’Horloge enchantée'', Fayard, 2015.

* Irene Ivantcheva-Merjanska, ''Ecrire dans la langue de l'autre. Assia Djebar et Julia Kristeva''. Paris: L'Harmattan, 2015.

 

* Kelly Oliver, ''Reading Kristeva. Unraveling the Double-bind.'' Bloomington, Indiana University Press, 1983

* Toril Moi, ''The Kristeva Reader'', Columbia University Press, 1989

* Kelly Oliver (ed.), ''The Portable Kristeva''. New York, Columbia University Press, 1997

* Kathleen O'Grady (ed.), ''Julia Kristeva: A Bibliography of Primary and Secondary Sources in French and English, 1966 – 1996'', (?) 1997 (110 стр.) ISBN 0-912632-68-2

 

== Източници ==