Сребриново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-живяли +живели) |
м Bot: Automated text replacement (- ) +)); козметични промени |
||
Ред 19:
== История ==
От 1900 г. се води като самостоятелно селище – махала Сърбиново. Името ѝ произлиза според преданието от заселници сърби, участвали в отрядите на [[Владислав III|Владислав Варненчик]] в сражението в околностите на Поибрене през есента на [[1443]] г. срещу войските на султан [[Мурад II|Мурад]]. Другото предание е, че заселниците на махалата са дошли от Западна България – [[Пирот]]ско и били наричани сърби. Първият заселнк на махалата е дядо Чомпол (по предание от стари хора), който си направил колиба в местността „Дядов Станчов егрек“ на брега там, където сега се намира моста над река Тополница, след което се преместил по-нагоре и основал махалата. <ref>(информацията е взета от книгата на Недельо Стоянов Топузов – „Поибрене страници за неговото минало“) </ref> За далечното минало на село Поибрене и прилежащите към него махали (в това число и с.Сребриново) регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото, като са посочени околните села около него: Белица, Мечка (Оборище),
По време на османската власт махала Сърбиново (сега село Сребриново) както и село Поибрене и останалите махали на селото са с [[войнуци|войнугански статут]] – не плащат данъци към хазната, но в замяна на това имат задължението да охраняват прохода. Така наречените дервентжии – население натоварено със специални задължения по охраната на планинските проходи от разбойнически нападения. Организирани са във военна структура със своя символика и знамена. По-късно, поради привилегиите, в тези селища се заселват много българи пришълци от други населени места, което налага ограничаване на дервентджийските привилегии само до онези родове от коренното население, които по традиция са изпълнявали тези функции. В селото и махалите не е замръквал турчин, а легендата казва, че ако е замръквал, не е осъмвал.
Ред 33:
Етническия състав на населението е 100% българи.В селото никога не са живели хора от други етноси освен българи.
Кореняшки родове са следните: Чомпалови (от тях е първият заселник на селото
По време на османската власт увеличаването на българското население е ставало по два начина, чрез естественния прираст и преселническите движения. Средногорския край и конкретно махала Сърбиново (с.Сребриново), въпреки че е бил много затънтен и планински е привличал много преселници преди всичко от Софииско и някои полски села, които страдали много от гнета на турците и особено от кърджалийските банди. Затънтено сред непроходими гори, далеч от главни пътища и компактно турско население,'''войнишкия му статут''',всичко това създавало условия за по-сносен и спокоен живот в онова тежко и несигурно време. По това време са дошли много преселници от Югозападните предели на България, Пиротско, с.Герман Софииско, с.Белица Ихтиманско.
| |||