Черен дроб: Разлика между версии

В различните национални кухни и се консумира при различните култури приготвен по различен начин. Консумацията обикновено е след термична преработка в резултат на [[варене]], [[пържене]], [[печене]], [[паниране]]. С малки изключения в [[Азиатска кухня|азиатската кухня]] се използва и сурово-сушен. Широко разпространен е метода на приготвяне на чернодробни пастети добит от различни животни, консервиран в различни търговски опаковки. Във [[Френска кухня|френската кухня]] представлява [[деликатес]], т.нар „пастет от гъши дроб“ добит от [[патици]], които в последните седмици от отглеждането си преминават през период на принудително интензивно хранене наречен „гушене“ (в хранопровода на птицата се вкарва варена царевица със сонда, етичността на което се оспорва ). При този метод черният дроб нараства значително вследствие на отлагането на мазнини в него (стеатоза) и добива специфичен вкус. В [[Българска кухня|българската кухня]] черния дроб се приготвя по различни начини, но винаги си консумира след термична преработка. Сред най-известните ястия, в които се слага дроб са [[дроб сарма]], [[бахур]], обикновено се приготвя пържен с лук. В някои райони на страната при клане на коледно прасе, нарязан черен дроб се завива в оментум (було) като [[сарми]] и се пече на фурна.