Велико преселение на народите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 2003:C9:DBE2:AC01:95E2:65BC:E3AE:936 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 4:
== Етимология ==
Терминът преселение на народите започва да се използва през [[XVIII век]]. Причината за това е, че многобройни племена и народи изминават стотици километри път, за да достигнат нови територии, които да обитават. В българската [[историография]], чак през [[XX век]] започва да се използва и прилагателното „Велико“, вероятно, за да се наблегне на мащабите на преселението.
Съвременниците на събитията от [[Южна Европа]] наричат събитията варварски инвазии.
== Причини ==
Причините за началото на Великото преселение на народите са спорни. До около средата на ХХ век причината (или поне главната такава) се смятала инвазията на хуните от [[4 век|ІV]] – [[V век]]. Хуните още от около [[2 век|ІІ век]] водели битки с населението на [[Поволжие]]то, притискайки ираноезични и германоезични европеидни племена. През 70-те години на IV век хуните водят война с Готското кралство и през 375 година ги разбиват при р. Истър (днес [[Дунав]]) и дълготрайно усядат на европейски територии. Някои хронисти оприличават хуните на полуживотни, [[Кентавър|кентаври]]. Страхувайки се от този ''Бич Божий'', племената започват да [[Миграция|мигрират]]. Това от своя страна води до миграцията на племена, които не са били пряко застрашени от хуните.
Тези теории обаче в днешно време са спорни. Анализ на климата от този период показва, че около [[III век|III]] – IV век по степите на [[Евразия]] настъпило засушаване – навярно това е причината за инвазията на хуните. Климатът бил по-студен преди, което означавало по-малко добри земеделски площи за европейците, а пък през [[VI век|VI]] – [[VII век]] има малък „[[ледников период]]“, което още повече влошило условията за живот. Предполага се, че тези промени имат пряко влияние върху Великото преселение.
Line 13 ⟶ 15:
== Главни движения ==
Миграциите през Великото преселение на народите имат ясно очертана „посока“. Народите на по-северните географски ширини се предвижват на юг, а източни народи, живеещи на предела между Европа и [[Азия]], се придвижват на запад. Може да се отличат два периода – Първи (напр. [[вандали]]) – IV – V век и втори (напр. [[българи]]) – VI – VII век, въпреки че понякога се говори и за трета „вълна“ (напр. [[маджари]]те) от VII – [[IX век]]. През Първия период, голяма част от народите се заселват на територии на Римската империя и служат на [[император]]а, след което се отцепват, или от самото начало превземат териториите с меч. Например през 376 г. има готски бунт край Адрианопол (днес [[Одрин]]). Две години по-късно отново готите, водени от [[Фритигерн]], [[Битка при Адрианопол (378)|водят битка с Рим]]. Побеждават, а на бойното поле пък умира римския император [[Валент (Римска империя)|Валент]].
След поредица лоши владетели от II век, а според някои учени и защото си подслаждали виното с [[олово]] (оловото се превръщало в оловен [[ацетат]] – силно токсичен и води до промени в мозъка и костите, оглупяване), според други заради моралния упадък на римските граждани, империята запада. Отслабената империя не може да държи всичките територии, на които се разпростира и затова позволява на различни варварски групи да населяват гранични територии, но да са подвластни на Рим. Някои групи живеят близо до големи римски градове, но очевадно империята ги желае само като дребни земевладелци. В Римската империя е имало методи, по които варварин да стане римски гражданин (напр. да стане част от римската войска за определен период от време), но те не са приложими при цели племена и народи.
| |||