Ивайло: Разлика между версии

[[Византия|Византийските]] автори наричат Ивайло с прякорите ''Лахана'' и ''Бърдоква''. Думата „лахана“ произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] „λαχανον“, което означава „[[зеле]]“, в някои случаи „[[кисело зеле]]“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг – ''Кордокувас'', който произлиза от думатаисторическите ''„бърдоква“''извори – [[маруля]]научаваме, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайлоче е назоваваннаричан от аристократитетака, поради факта, че сезащото е хранелпосичал предимноглавите съсна зелевраговете иси маруля:като „''само с хляб и диви зеленчуци''“ ([[Георги Пахимер]])зелки. Истинското му име е известно благодарение на една приписка в [[Свърлижко евангелие|Свърлижкото евангелие]] от 1279 г.

Постоянните нашествия на [[татари]]те през 60-те и 70-те години на XIII век довеждат българското население до отчаяние. Цар [[Константин Асен|Константин I Тих Асен]] (1257-1277) е болен и неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното недоволство и да стане водач на народно [[въстание]], което започва през пролетта на [[1277]] г. През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от [[Златна орда|Златната орда]]. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.