Паул Керес: Разлика между версии

Керес става [[Първенство по шахмат на Естония|шампион на Естония]] за първи път през 1935 г. Разделя първото място с [[Гунар Фридеман]] след общо пет победи, равенство и две загуби в турнира, но побеждава съперника си в допълнителният мач (2+ 0= 1– ). През април 1935 г., Керес побеждава [[Феликс Киберман]], един от водещите майстори по шах в Тарту, в тренировъчен мач с три победи и само една допусната загуба.<ref>„Гросмайстор по шахмат“, авт. Паул Керес, изд. Арко 1972, стр. 188-189</ref>

Постига редица успехи в турнири. В [[Хелзинки]] (1935) се класира втори зад Фридемам с 6,5 т. от 8 партии (6+ 1= 1– ). Побеждава в [[Талин]] (1936) с 9/10 (8+ 2= 0– ). Първият голям международен успех на Керес е в [[Бад Наухайм]] (1936), където поделя първата позиция с Алехин с 6,5/9 (4+ 5= 0– ). На турнира в [[Дрезден]] през същата година, се класира на 8-9 позиция с 2 победи, 3 равенства и 4 загуби. Въпреки незадоволителния резултат, Керес пише, че научава важен урок от този турнир и бързо се реабилитиране на турнира в [[Зaндвooрт]] (1936), където заема 3-4 място (5+ 3= 3– ). След това защитава шампионската си титла на Естония от [[Паул Феликс Шмид]] с резултат (3+ 1= 3– ).

Керес има изумителна 1937 година. Побеждава в Талин с 7,5/9 (6+ 3= 0– ). После заема 1-2 място в [[Маргейт]] с [[Робен Файн]], постигайки резултат 7,5/9 (6+ 3= 0– ) и 1,5 точки пред Алехин. В [[Остенде]], разделя първата позиция с Файн и [[Хенри Гроб]] с постигнати 6 от 9 възможни точки (5+ 2= 2– ). В [[Прага]] естонецът напълно доминира и се озовава на първа позиция с 10/11 (9+ 2= 0– ). След това побеждава в тематичен турнир, проведен във [[Виена]] с 4,5/6 (4+ 1= 1– ). Турнирът изисква всяка партия да започва с ходовете 1. d4 Kf6 2. Kf3 Ke4. Керес се класира на 4-5 позиция в [[Кемери]] с (8+ 7= 2– ), като турнирът е спечелен от [[Сало Флор]], [[Владимирс Петровс]] и [[Самуел Решевски]]. В [[Пярну]] е на 2-4 м. с 4,5/7 (3+ 3= 1– ). Успешното му представяне през годината, довежда до покана за участие на турнира в Семеринг, който Керес печели с 9/14 (6+ 6= 2– ), класирайки се пред Файн, [[Хосе Раул Капабланка]], Решевски и [[Ерих Елисказес]]. Класира се на второ място в [[Хейстингс]] 1937-38 с 6,5/9 (4+ 5= 0– ), на половин точка зад победителя Решевски. Също заема втора позиция в Noordwijk (1938) зад Елисказес с 6,5/9 (4+ 5= 0– ). През 1938 г. в [[Стокхолм]] Керес завършва наравно с [[Гидеон Щалберг]] в демострационен мач. Двамата шахматисти си разменят по две победи и завършват четири пъти реми.

През 1938 г. Керес поделя първата позиция с Файн, с резултат 8,5/14, на турнира [[АВРО]], проведен в различни градове на Холандия. На това състезание естонецът се класира пред шахматни легенди като [[Михаил Ботвиник]], [[Макс Еве]], Решевски, Алехин, Капабланка и Флор. Следва тайбрек за определяне на победителя, спечелен от Керес, който побеждава Файн с 1,5:0,5 точки. Предварително е определено, че победителят от АВРО турнира ще бъде претендент за световната титла в мач срещу световния шампион Александър Алехин. Мачът не се провежда заради избухването на [[Втората световна война]] и окупирането на Естония от [[Съветския съюз]] през 1940-1941 г. Керес започва своето висше образование през 1938 г., което допълнително допринася за провалянето на преговорите с Алехин за евентуалния двубой. През 1939 г. Керес участва в шахмат сблъсъка между [[Москва]] и [[Ленинград]], завършвайки на 12-13 позиция. Естонецът обяснява после, че не е имал достатъчно време да се подготви за това силно състезание. Но същата година печели в Маргейт с 7,5/9 (6+ 3= 0– ), класирайки се пред Капабланка и Флор.

С избухването на [[Втората световна война]], Керес се състезава на [[Шахматна олимпиада|шахматната олимпиада]] в [[Буенос Айрес]]. После взима участие в турнира, проведен в същия град, на който поделя първата позиция с [[Мигел Найдорф]] с 8,5/11 (7+ 3= 1– ).

Следващото му събитие е мач от 14 партии с бившия световен шампион Макс Еве, проведен в Холандия от декември 1939 до януари 1940 г. Керес успява да спечели сблъсъка с 7,5:6,5 (6+ 3= 5– ). Този успех е голямо постижение за Керес, който не само побеждава бивш световен шампион, но и противник с много по-голям опит на шахматна дъска.

С подписването на пакта за ненападение между нацистка [[Германия]] и [[Съветския съюз]] на [[23 август]] [[1939]] г., Естония е официално присъединена към СССР на [[6 август]] [[1940]] г. Керес участва на първия си шампионат на социалистическата страна в Москва (1940), класирайки се на четвърта позиция (9+ 6= 4– ). Това място обаче го поставя по-напред от защитаващия титлата си [[Михаил Ботвиник]]. През 1941 г. съветската шахматна федерация организира „Абсолютен шампионат на СССР“, в който право на участие имат шахматистите, класирали се на първите шест позиции от предходното първенство. Те играят помежду си по четири партии. Турнирът неформално представлява сблъсък между Москва и Ленинград. Ботвиник е победител в турнира с 13,5/20, а Керес се класира втори с 11/20, оставяйки зад себе си [[Василий Смислов]], [[Исак Болеславски]], [[Андор Лилиентал]] и [[Игор Бондаревски]].

По време на войната, Керес участва в още няколко турнира. Естонецът побеждава във всичките 15 партии в Талин на естонския шампионат от 1942 г., както и всичките пет партии в [[Познан]] 1943 г. През 1943 г. спечелва естонския шампионат, проведен в Талин и заема първо място в Мадрид 1944 г. с 13/14 (12+ 2= 0– ).

През 1946 г. заема първо място на Естонския шампионат в Талин с 13/15 (11+ 4= 0– ), класирайки се пред няколко силни съветски шахматисти-гости, като [[Александър Котов]], [[Александър Толуш]], Лилиентал и Флор. После печели в [[Тбилиси]] на [[Първенство по шахмат на Грузия|грузинското първенство по шахмат]], с почти перфектния резултат от 18/19 и класирайки се пред [[Владас Микенас]] и 16-годишния [[Тигран Вартанович Петросян|Тигран Петросян]].

В няколко следвоенни шахматни събития, обаче, Керес напълно доминира. Той печели изключително силното [[Първенство по шахмат на СССР|първенство на Съветския съюз]] три пъти. През 1947 г. печели в Ленинград с 14/19 (10+ 8= 1– ), на 15-ия шампионат на СССР, където участват всички най-силни шахматисти на съюза, с изключение на Ботвиник. През 1950 г. печели шампионата проведен в Москва с 11,5/17 (8+ 7= 2– ), който не е по-слаб от този през 1947 г. На следващата година Керес отново е шампион с 12/17 (9+ 6= 2– ), надделявайки в конкуренцията на [[Ефим Гелер]], Петросян, Смислов, Ботвиник, [[Юрий Авербах]], [[Давид Бронщайн]], [[Марк Тайманов]], [[Лев Аронин]], [[Сало Флор]], [[Игор Бондаревски]] и [[Александър Котов]].

Керес побеждава на турнирите в [[Пярну]] (1947) с 9,5/13 (7+ 5= 1– ), [[Ивонич Здруй]] (1950) с 14,5/18 (11+ 7= 1– ) и [[Будапеща]] (1952) с 12,5/17 (10+ 5= 2– ), като оставя зад себе си световния шампион Ботвиник и шахматисти от световна величина като Гелер, Смислов, [[Ласло Сабо]] и Петросян.

Керес също се появява с отбора на Съветския съюз на три [[Европейско отборно първенство по шахмат|европейски отборни първенства]]. Успява да спечели златни отборни и индивидуални медали на всичките три. Изиграва 18 партии (10+ 8= 0– ) и постига успеваемост от 77,8 процента.