Болеслав III Рижия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м най-възрастният син |
м Bot: Automated text replacement (- () +); козметични промени |
||
Ред 2:
| име = Болеслав III
| наставка =
| описание = [[Файл:Flag of Bohemia.svg|
| изображение за личността = [[
| описание на изображението = <small>''Болеслав III, Фреска от [[ротонда]]та Св. Катерина в [[Зноймо]].''</small>
| управление = 999 – 1002 и през 1003 г.
Ред 37:
Болеслав Рижия се възкачва на престола през [[999]] г. Управлението му е белязано с редица жестокости по отношение на братята му, Яромир и Олдржих, и поданиците му (по негова заповед Яромир е скопен, а над Олдржих е извършен опит за убийство).<ref>ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Thietmar/frametext5.htm КНИГА ПЯТАЯ 23. (15.)]</ref> Макар правото на наследяване на най-възрастният син вероятно никога да не е било поставяно под въпрос, Болеслав решава да се отърве от братята си като възможни конкуренти, и те са принудени да избягат от страната, заедно с майка си. През [[1002]] г., след бунт на чехите, организиран от рода Вършовци, на Болеслав се налага да бяга в [[Свещена Римска империя|Германия]]. На негово място застава княз [[Владивой (Бохемия)|Владивой]] – както свидетелства хрониста Титмар Мерзебургски, по причина на родствените си връзки и набожността си. Неговото управление обаче продължава кратко време, като Владивой умира през януари следващата година. След смъртта му, благородниците на Бохемия канят [[Яромир (Бохемия)|Яромир]] и [[Олдрих (Бохемия)|Олдржих]] обратно от изгнание, като Яромир е избран да заеме чешкия престол.
Болеслав III прекарва това време при маркграф [[Хайнрих (Швайнфурт)|Хайнрих от Нордгау]], с когото е в близки отношения. Оттам (след известието за смъртта на Владивой през януари) се отправя в Полша, за да иска помощ от [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав Храбри]], срещу обещанието за помощ в борбата му срещу новия [[Римско-немски крал|римски крал]]
Болеслав се разправя жестоко с рода Вършовци, организаторите на заговора против него. Първоначално той обещава прошка на бившите си противници, но на 9 февруари 1003 г., по време на [[Велик пост|велики пости]] заповядва убийството им. Според саксонският хронист Титмар Мерзебургски, Болеслав събира всички знатни представители на рода в някаква къща и извършва, заедно с поддръжниците си, масовото им избиване, включително и на зет си (в хрониката се твърди, че го убива със собствения си меч).
Ред 45:
През пролетта на 1003 г. Болеслав Храбри се отправя в Прага и е издигнат на чешкия трон, ставайки владетел на двете страни, Полша и Чехия. През есента на 1004 г. обаче, съответно и той е изгонен от войските на крал Хайнрих II (по-късно император).
Последните три десетилетия от живота си, сваленият от власт Болеслав III прекарва в полски затвор, където умира през 1037 г. Подробности от живота му след ослепяването не са известни.
== Литература ==
Ред 60:
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Erb Přemyslovců.png|
{{пост край}}
Ред 68:
{{Монарси на Бохемия}}
[[Категория:История на Чехия]]
[[Категория:Монарси на Бохемия]]
| |||