Ню Йорк Таймс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
м Bot: Automated text replacement (- () +); козметични промени |
||
Ред 32:
Първоначалният замисъл е Ню Йорк Таймс да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда [[Пулицър]] за репортажи и статии, посветени на [[Първа световна война|Първата световна война]] през [[1918]] г. През [[1919]] г. прави първата си трансатлантическа доставка за [[Лондон]].
[[Файл:TSq Bwy pedestrianized jeh.jpg|
Известната кръстословица на Ню Йорк Таймс се появява за първи път през [[1942]] г. като притурка. „Ню Йорк Таймс Корп.“ купува радиостанцията за класическа музика WQXR през [[1942]] г. Посветената на мода секция почва да се публикува през [[1946]] г. Ню Йорк Таймс също така стартира през [[1946]] г. и международно издание, което обаче спира да се издава през [[1967]] г., когато се присъединява към собствениците на „International Herald Tribune“ и „Уошингтън Пост“ и заедно почват издаването на International Herald Tribune„текст в кавички“ в [[Париж]]. Делото Ню Йорк Таймс срещу Съливан от [[1964]] г. представлява значимо събитие, свързано с правното определение на „клевета“. Този случай поставя стандартите за определяне на понятието „преднамерена злонамереност“. Рубриката на Ню Йорк Таймс за [[колумнист]]и стартира през [[1970]] г., а през [[1996]] г. минава и в уеб пространството, като дава достъп на читателите си от цял свят до съдържанието си чрез уебсайта<ref>[http://www.nytimes.com/ Официален уебсайт]</ref> си. Новият главен офис на вестника представлява небостъргач, проектиран от [[Ренцо Пиано]], като адресът му е пресечката на 41–а улица и 8-мо авеню в [[Манхатън]], вестникът се премества там през [[2007]] г.
[[
[[
== Ню Йорк Таймс днес ==
Според мнозина днес „Ню Йорк Таймс“ е най-надеждният и уважаван ежедневник в [[Америка]]. Традиционно в него се отпечатват пълни стенограми на важи изказвания и дебати, като например президентските дебати. Вестникът е собственост на „Ню Йорк Таймс Къмпани“, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Сулцбергер, имат водеща роля.
Ню Йорк Таймс е спечелил 90 награди [[Пулицър]], което представлява най-престижната награда за журналистика в САЩ и която се връчва от [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], като Ню Йорк Таймс държи рекорда за най-много награди за една година – 7 за [[2002]] г. През [[1971]] г. започва развитието на случая с „Досиетата на Пентагона“, което в своята същност представлява публикуване на анонимно предадени официални документи, от които е видно, че правителството на САЩ умишлено е създавало нереалистично положителна картина на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. Това води до делото „Ню Йорк Таймс срещу САЩ“ от [[1971]] г., в което Върховният съд постановява, че „забраната за публикуване“, която правителството иска за определени печатни материали, противоречи на Конституцията на САЩ. През [[1972]] г. Ню Йорк Таймс разкрива „експеримента Тускигий“
Ню Йорк Таймс е базиран в град [[Ню Йорк]], щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Има 16 бюра в региона на Ню Йорк, 11 бюра в САЩ и 26 бюра по света. Към 26 декември [[2004]] г. средния дневен тираж на Ню Йорк Таймс е 1 124 700 броя, а в неделя е 1 669 700 броя.
Ред 59:
* През [[1920]] г. в редакционна статия Ню Йорк Таймс осмива [[Робърт Годард]] за неговото твърдение, че е възможно ракета да лети в космоса. През [[1969]] г., дни преди [[Appolo 11]] да кацне на [[Луна]]та, вестникът публикува поправка на грешката си:
:„''Последващите експерименти и изследвания потвърдиха откритията на [[Исак Нютон]], направени през 17 век, и сега може да се счита за доказано по безспорен начин, че ракета може да функционира в безвъздушно пространство, а също и в атмосферата. Ню Йорк Таймс съжалява за по–рано допусната грешка.''“
* На няколко пъти Ню Йорк Таймс публикува „предварителни“ некролози:
:За професор Уилям Баер (William Baer) ([[1942]] г.), подведени от измама на негови студенти.
:За Алан Абел ([[1980]] г.), който сам обявява смъртта си като част от сложен план за измама.
Ред 70:
Някои читатели на Ню Йорк Таймс са убедени, че представяните от вестника новини имат определен ляв уклон. Освен другите неща, смесването на културна критика и политически коментари в секцията „Изкуство“ на вестника е доказателство за пристрастие. Например филмовата критика на А. О. Скот съдържа кратки критики срещу консервативната общност, а колумнистът Франк Рич често атакува дясната консервативна общност.
В секцията на редовните колумнисти, която се списва при широка независимост от останалото съдържание на вестника, а съдържанието
Рикардо Пуглиси от [[Лондонско училище по икономика|Лондонското училище по икономика]] представи изследване на тема избора на колумнисти на Ню Йорк Таймс за периода [[1946]] г. до [[1994]] г., което носи заглавието „Да бъдеш Ню Йорк Таймс: Политическото поведение на един вестник“. Неговите изводи са, че Ню Йорк Таймс изразява пристрастия към Демократическата партия и има някои контролни функции. Например по време на предизборните кампании за президент вестникът систематично отделя повече внимание на теми, които са типични за Демократическата партия – гражданските права, здравеопазване, синдикализъм, осигурителна система, но според изследването това става само когато действащият президент е републиканец.
| |||