Отваря главното меню

Промени

м
Bot: Automated text replacement (- () +); козметични промени
Първоначалният замисъл е Ню Йорк Таймс да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда [[Пулицър]] за репортажи и статии, посветени на [[Първа световна война|Първата световна война]] през [[1918]] г. През [[1919]] г. прави първата си трансатлантическа доставка за [[Лондон]].
 
[[Файл:TSq Bwy pedestrianized jeh.jpg|leftляво|thumbмини|250px|Таймс Скуеър е мястото на офиса на Ню Йорк Таймс от [[1913]] до [[2007]] г.]]
 
Известната кръстословица на Ню Йорк Таймс се появява за първи път през [[1942]] г. като притурка. „Ню Йорк Таймс Корп.“ купува радиостанцията за класическа музика WQXR през [[1942]] г. Посветената на мода секция почва да се публикува през [[1946]] г. Ню Йорк Таймс също така стартира през [[1946]] г. и международно издание, което обаче спира да се издава през [[1967]] г., когато се присъединява към собствениците на „International Herald Tribune“ и „Уошингтън Пост“ и заедно почват издаването на International Herald Tribune„текст в кавички“ в [[Париж]]. Делото Ню Йорк Таймс срещу Съливан от [[1964]] г. представлява значимо събитие, свързано с правното определение на „клевета“. Този случай поставя стандартите за определяне на понятието „преднамерена злонамереност“. Рубриката на Ню Йорк Таймс за [[колумнист]]и стартира през [[1970]] г., а през [[1996]] г. минава и в уеб пространството, като дава достъп на читателите си от цял свят до съдържанието си чрез уебсайта<ref>[http://www.nytimes.com/ Официален уебсайт]</ref> си. Новият главен офис на вестника представлява небостъргач, проектиран от [[Ренцо Пиано]], като адресът му е пресечката на 41–а улица и 8-мо авеню в [[Манхатън]], вестникът се премества там през [[2007]] г.
 
[[FileФайл:New York Times Building 41 Park Row from north.jpg|мини|250px|Сградата на „Парк Роу“ 41]]
[[FileФайл:Nytimes hq.jpg|мини|250px|Новият стъклен офис на Ню Йорк Таймс]]
 
== Ню Йорк Таймс днес ==
Според мнозина днес „Ню Йорк Таймс“ е най-надеждният и уважаван ежедневник в [[Америка]]. Традиционно в него се отпечатват пълни стенограми на важи изказвания и дебати, като например президентските дебати. Вестникът е собственост на „Ню Йорк Таймс Къмпани“, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Сулцбергер, имат водеща роля.
 
Ню Йорк Таймс е спечелил 90 награди [[Пулицър]], което представлява най-престижната награда за журналистика в САЩ и която се връчва от [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], като Ню Йорк Таймс държи рекорда за най-много награди за една година – 7 за [[2002]] г. През [[1971]] г. започва развитието на случая с „Досиетата на Пентагона“, което в своята същност представлява публикуване на анонимно предадени официални документи, от които е видно, че правителството на САЩ умишлено е създавало нереалистично положителна картина на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. Това води до делото „Ню Йорк Таймс срещу САЩ“ от [[1971]] г., в което Върховният съд постановява, че „забраната за публикуване“, която правителството иска за определени печатни материали, противоречи на Конституцията на САЩ. През [[1972]] г. Ню Йорк Таймс разкрива „експеримента Тускигий“ (), при който на чернокожи американци, страдащи от [[сифилис]], тайно и в продължение на години е отказвано лечение. За това деяние президентът [[Бил Клинтън]] ([[Демократическа партия на САЩ|демократ]]) се извинява публично в церемония, която остава завинаги в съзнанието на американската общественост. През [[2004]] г. Ню Йорк Таймс печели наградата „Пулицър“ за серия от статии на журналистите Дейвид Барстоу и Лоуел Бергман, изследващи проблема за безопасността на работното място.
 
Ню Йорк Таймс е базиран в град [[Ню Йорк]], щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Има 16 бюра в региона на Ню Йорк, 11 бюра в САЩ и 26 бюра по света. Към 26 декември [[2004]] г. средния дневен тираж на Ню Йорк Таймс е 1&nbsp;124&nbsp;700 броя, а в неделя е 1&nbsp;669&nbsp;700 броя.
* През [[1920]] г. в редакционна статия Ню Йорк Таймс осмива [[Робърт Годард]] за неговото твърдение, че е възможно ракета да лети в космоса. През [[1969]] г., дни преди [[Appolo 11]] да кацне на [[Луна]]та, вестникът публикува поправка на грешката си:
:„''Последващите експерименти и изследвания потвърдиха откритията на [[Исак Нютон]], направени през 17 век, и сега може да се счита за доказано по безспорен начин, че ракета може да функционира в безвъздушно пространство, а също и в атмосферата. Ню Йорк Таймс съжалява за по–рано допусната грешка.''“
* На няколко пъти Ню Йорк Таймс публикува „предварителни“ некролози:
:За професор Уилям Баер (William Baer) ([[1942]] г.), подведени от измама на негови студенти.
:За Алан Абел ([[1980]] г.), който сам обявява смъртта си като част от сложен план за измама.
Някои читатели на Ню Йорк Таймс са убедени, че представяните от вестника новини имат определен ляв уклон. Освен другите неща, смесването на културна критика и политически коментари в секцията „Изкуство“ на вестника е доказателство за пристрастие. Например филмовата критика на А. О. Скот съдържа кратки критики срещу консервативната общност, а колумнистът Франк Рич често атакува дясната консервативна общност.
 
В секцията на редовните колумнисти, която се списва при широка независимост от останалото съдържание на вестника, а съдържанието и&#768;ѝ е много рядко е подлагано на редакторска намеса, са представени широка палитра от възгледи. Според някои тази смесица от възгледи не е балансирана и липсата на този баланс демонстрира левите пристрастия на вестника. Към [[2005]] г. списъкът на редовните колумнисти е следният: в ляво – Морийн Доуд, [[Пол Кругман]] и Боб Хърбът, Николъс Кристоф в ляво-център, Томас Фридман в центъра, Дейвид Брукс и Джон Тирни в дясно. Все пак да се определи позицията на колумниста в относително едноизмерната американска политическа действителност е доста трудно и определено не отразява пълнотата на неговите възгледи. Например Морийн Доуд е отявлен критик на президента Бил Клинтън, Кругман (икономист по професия) поддържа центристки възгледи, но впоследствие започна да критикува администрацията на Джордж У. Буш, а либертарианско–консервативният колумнист Уилям Сайфър насочи своите критики към [[Патриотичен акт|Патриотичния акт]].
 
Рикардо Пуглиси от [[Лондонско училище по икономика|Лондонското училище по икономика]] представи изследване на тема избора на колумнисти на Ню Йорк Таймс за периода [[1946]] г. до [[1994]] г., което носи заглавието „Да бъдеш Ню Йорк Таймс: Политическото поведение на един вестник“. Неговите изводи са, че Ню Йорк Таймс изразява пристрастия към Демократическата партия и има някои контролни функции. Например по време на предизборните кампании за президент вестникът систематично отделя повече внимание на теми, които са типични за Демократическата партия – гражданските права, здравеопазване, синдикализъм, осигурителна система, но според изследването това става само когато действащият президент е републиканец.