Хенриета Тодорова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м форматиране: 18x тире-числа, 4 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 6:
| портрет = Prof Henrieta Todorova.jpg
| портрет-описание = проф. Хенриета Тодорова
| роден-дата = 25 февруари 1933 г.
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-дата = 12 април 2015 г.
| починал-място = [[София]], [[България]]
| деца = Иван Вайсов
Line 30 ⟶ 28:
През 1978 г. защитава дисертация на тема „''Каменномедната епоха в България''“ и получава титлата „Доктор на историческите науки“. Става старши научен сътрудник ІІ-ра степен в АИМ–БАН.
 
* 1977–19791977 – 1979 г. – проф. Хенриета Тодорова е научен секретар на „''Центъра по история''“ към БАН.
* От 1981–20041981 – 2004 г. – проф. Хенриета Тодорова е старши научен сътрудник І-ва степен в АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
* От 1978 г. – проф. Хенриета Тодорова става член-кореспондент на „''Немския археологически институт''“, гр. Берлин, Германия.
* 1978–19901978 – 1990 г. – проф. Хенриета Тодорова завежда „''Проблемна група по интердисциплинарни изследвания''“ към АИМ.
* 1989–19931989 – 1993 г. – проф. Хенриета Тодорова е заместник-директор на АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
* 1982–19941982 – 1994 г. – проф. Хенриета Тодорова е член на „Научния съвет“ на АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
* 1982–20001982 – 2000 г. и 2004 – 2010 г. – проф. Хенриета Тодорова е член на „''Специализирания съвет по стара история'', археология и етнография" при „''Висшата атестационна комисия''“.
* 1984–19941984 – 1994 – проф. Хенриета Тодорова е член на „''Историческата комисия''“ към [[Висша атестационна комисия|Висшата атестационна комисия]].
* От 2004 г. – проф. Хенриета Тодорова е избрана за член-кореспондент на БАН.
* От 2007 г. – проф. Хенриета Тодорова е избрана за задграничен член на престижната немска академия „''Лайбниц социете''“ в гр. Берлин<ref name="PRAE">Mark Stefanovich, Christina Angelova, ''PRAE – In Honorem Henrieta Todorova'', Sofia : National Archaeological Institute with Museum, 2007 (ISBN: 978–954–91587–8–6) c vii-xxiii, [https://archive.org/details/PraeInHonoremHenrietaTodorova]</ref>.
Line 60 ⟶ 58:
 
=== Международни проекти ===
* 1984–19861984 – 1986 г. – Хенриета Тодорова участва в българо-немския проект „Садовец“, проект на Баварската академия на науките.
* 1993–19981993 – 1998 г. – Хенриета Тодорова участва в проект на Макс-Планк институтите в Майнц и Хайделберг за изследване на най-ранната металургия в България.
* 1984–20071984 – 2007 г. – Хенриета Тодорова е ръководител на българския екип в българо-гръцкия проект „Промахон-Тополница“.
 
Проф. Хенриета Тодора е:
Line 80 ⟶ 78:
=== Теренни археологически проучвания ===
* 1967 г. – Енеолитен некропол в гр. Девня, Варненско (публикувано);
* 1967–19701967 – 1970 г. – Селищна могила Голямо Делчево, Варненско (публикувано);
* 1971–19801971 – 1980 г. – Неолитно селище Усое, Варненско (предварителни съобщения);
* 1971–19731971 – 1973 г. – Селищна могила Овчарово, Търговищко (публикувано);
* 1973–19741973 – 1974 г. – Селищна могила Поляница, Търговищко (публикувани планове на отделните хоризонти);
* 1974 г. – Неолитно селище Шабла, Добричко (публикувано от П. Георгиева);
* 1974–20041974 – 2004 г. – Дуранкулак, Добричко:
Средновековно селище и некропол (публикувано в Дуранкулак т. I, София 1989),
Елинистически пещерен храм на богинята Кибела, антични стуктури, погребения и др. (публикувано в Durankulak Bd. III, Berlin 2016, издание на “Немския„Немския археологически институт”институт“ в гр. Берлин),
Къснобронзово селище,
Енеолитна селищна могила на „Големия остров“,
неолитни землянки,
Праисторически некропол с над 1200 погребения от неолина, енеолита и прото-бронзовата епохи (публикувано в Durankulak Bd. II, Teile 1 und 2, Sofia 2002, издание на Немскя археологически институт, гр. Берлин.
Line 103 ⟶ 101:
* 1987 г. – [[Скално-култов комплекс Калугерски пещери (Байлово)|Пещера с пещерни рисунки при с. Байлово]], Софийско;
* 1988 г. – Винчанска сграда в Подуене, София, среден енеолит (публикувано);
* 1983–19881983 – 1988 г. – Къснонеолитно селище Тополница, Благоевградско (публикувано в редица предварителни съобщения), През 1996–20051996 – 2005 г. тези разкопки продължават като българо-гръцки проект „Промахон-Тополница“.
* 2005–20072005 – 2007 г. – Научен консултант на археологическите разкопки на [[неолитно селище край Оходен]], Врачанско.
 
== Бележки ==