Бойни групи на работническата класа (ГДР): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Мотивация и използване |
Мотивация и използване |
||
Ред 44:
{{цитат|Нима не беше по-просто правителството да разпусне народа и да си избере нов народ?|
''[[Бертолт Брехт]], „Решение“ (Die Lösung, 1953)''<ref>[http://www.urokiistorii.ru/current/dates/51769 «Иван, убирайся домой!» К 60-летию июньского восстания 1953 года в ГДР]
Ръководството на [[ГЕСП]] предприе мерки за създаване на организирани [[комунизъм|комунистически]] структури, способни да окажат действена помощ на държавните силови ведомства. Официалното решение е прието на пленум на ЦК на ГЕСП на 24-26 юни 1953 г. Съгласно директивата на ЦК, партийните въоръжени структури се създават в големите държавни предприятия и учреждения. Задачата за създаването на бойните групи се опростява от това, че отделни групи за поддържане на полицията съществуват от 1951 г. към администрацията на големите предприятия под наименованието '''Friedenswacht''', '''Arbeiterwehr''', '''Selbstschutzbrigade''', но от март 1953 г. се появяват и първите '''Kampfgruppe''' с организационни структури, дефинирани цели и задачи, и тежко стрелково въоръжение <ref>[http://www.argus.bstu.bundesarchiv.de/DO1-36463/index.htm?kid=cd205132-a707-4fcf-b14a-8c0d4b4cf607 Geschichte und Organisation der «Kampfgruppen der Arbeiterklasse»]</ref>.
Ред 61:
Общата численост на бойните групи в началото на 1980-те години превишава 200 хиляди човека, което е повече от общата численост на армията и полицията на ГДР. За времето на съществуване на тази формация, в обучение и членство са преминали повече от 400 хиляди човека. Партийните институции се стремят в структурите да поддържат преобладаваща численост от работници, но още в началото на създаването се сблъскват с проблема от нисък ентусиазъм за участие от пролетарските среди. Върху представителите на интелигенцията се оказва по-ефективен натиск чрез въздействие с кариерни лостове. За популяризиране на участие е въведен, макар и ограничен, принцип на материално стимулиране - членовете на групата получават допълнително към пенсията 100 ГДР марки. За участие, тази привилегия не е особено голяма придобивка, а идейните мотиви за това имат още по-малко значение. <ref>[http://wirtschaftssenioren.ba-bautzen.de/waggonbau/kampfgruppe.htm Die 'Kampfgruppen der Arbeiterklasse']</ref> Мотивирането за встъпване в редовете на групите основно са преките указания от началниците.
Най-голямото използване на Бойните групи на работническата класа е при изграждането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], в която участват 5 хиляди човека (по други данни 8 хиляди човека). Групите се поддържат в състояние на мобилизационна готовност при изостряне на политическата ситуация в страните от Източна Европа. По време на [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от есента на 1956 г. бойци от Kampfgruppen се използват за блокиране на [[Хумболтов университет на Берлин|берлински студентски]] акции на солидарност с Унгария
Властите в ГДР рядко използват структурата на бойните групи за пряко политическо насилие. Тази функция е предоставена на държавните органи и преди всичко на Министерство на държавната безопасност на ГДР. По-голямо значение има политическото и идеолого-пропагандното въздействие в обществото. Бойните групи се използват като проводник за социалното разгръщане на идеите и решенията на управляващата комунистическа партия за постоянен пропаганден и организационен натиск върху гражданите на ГДР, за тяхната тяхната идеологическа обработка и подкрепа на милитаризацията на държавата. <ref>[http://www.zzf-pdm.de/site/462/default.aspx Schriftenreihe «Zeithistorische Studien» / Band 55, Proletarischer Mythos und realer Sozialismus. Die Kampfgruppen der Arbeiterklasse in der DDR] </ref>.
Бойните групи на работническата класа водеха и международна дейност, с което моделът и опитът им се споделя с комунистическите режими в [[Ангола]], [[Мозамбик]], [[Народна република Конго]].
== Бележки ==
| |||