Монголска народна република: Разлика между версии

През 1911г в Китайската империя избухва революция.Нейния лидер [[Сун Ятцен]] основава партия Гоминдан сваля последния китайски император [[Пу-И]] който е непълнолетен и слага край на монархията , като Китай е првъзгласен за република. Монголските земи към този момент от 500 г се намират под китайско императорско владичесвто.Виждайки че империята се разтърсва от промяна , монгоските арати (скотовъдци) започват брожение прерастващо във опит за въстание. Монголската аристокрация - аристократи и будистки свещеници , макар и вярноподана на имперски Китай вижда възможност за частична независимост на монголските територии.В Китай обаче Сун Ятцен отказва да преговаря с тях имайки различия поради факта че Ятцен е рпубликанец , а монголската аристокрация е феодална , а също и заради това че силата на Китай все още е в ръцете на императорските генерали командири на китайската армия( която е старата императорска армия , нераспусната след китайската революция), които не са напълно лоялни на Гоминдана. Така монголските аристократи се обръщат към Руската империя който император [[Николай II]] проявява разбиране и с руска помощ след преговори с Китай , през 1911г е предоставена на външна Монголия (северната част на монголските територии , докато южните части известни като вътрешна Монголия остават в китайска територия) частична автономия. Назначен е управител на областта в лицето на духовния будистки водач на Монголия Богдо Хехен VIII , тибетец по произход , получил след автономията името [[Бгдо Хан]].През 1915г юридически се оформия въпросът с автономията на монголските земи , след подписване на споразумение между Руската империя и Китай в гр. Кяхта , като в монголската история този период от 1911 до 1921г е наричан Богдоханска Монголия.След започването на Първата светова война през 1917г Китайската република обявява че счита да анулира споразумението от Кяхта , и да премахне автономията на Монголия.

===Подготовка , начало и победа на Монголската народна република===
След края на Първата световна война Китай възползвайки се от започналата в Русия Велика октомврийска социалистическа революция през 1919г анулира Кяхтенското споразумение и окупира отново Монголия премахвайи напълно автономията.Богдо Хан се подчинява на китайската окупация , но скоро в далчния изток започва да се проявява Руската гражданска война между червената армия и белогвардейците.Вследствие на боеве през 1920г региона на монголските земи се завзема временно от азиатската конна дивизия на белогвардееца генерал барон [[Роман фон Унгерн-Щернберг]]. . Богдо Хан се обръща към Щернберг за помощ срещу китайската окупация , но белогвардееца се съгласява на частична помощ , като окаже натиск с военни средства върху китайските войски да напуснат Монголия , без обаче да иска юридическо признаване от Китай на независимост на Монголия. В това време се създават две народно-освободителни монголски групи от скотовъдци (арати) които претендират за пълно прогонване на китайския неприятел , за освобождение и независимост на Монголия и за прогонването на барон Унгерн Щернберг от монголска територия.През 1920г двете групи създават Монголската народна партия. Едната група е начело с Дамдин [[Сухе Батор ]] и Солийн Данзан , другата е начело с [[Хорлоогийн Чойбалсан]]. И двете се обединяват в единна партия за нционално и социално освобождение - искат не само изгонването на китайските окупатори и белогвардейците , но и лишаването на монголската аристокрация от феодали и монголското будистко духовенство от власт и установяване на социалистически строй в Монголия. През 1920г монголските революционери се срещат в Иркутрск и в Москва с представители на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) на Съветска Русия и лично със съветския лидер [[Владимир Ленин]] на които срещи те получвават подкрепа за монголска социалистическа революция и военна помощ от Съветска Русия. Вслдествие в Далечния изток е изпратена 5 та армия на Червената армия , а монголците формират Монголското народно опълчение - военни отряди за борба срещу китайските войски и белогвардейците.През 1921г монголските отряди и червената армия преминават в настъпление и нанасят поражение на китайската гоминдановска армия , като принуждават Китай да напусне монголската територия , след което към отрядите се присъединява Хатан Батор-Маскаржав, който командва автономната стража на монголския Богдо Хан.Така обединените монголски отряди и червената армия атакуват през пролетта на 1921г конните войски на белогваредейците нчело с барон Унгерн Фон Щернберг и им нансят на 11 юли 1921г съкрушително поражение , и самия Унгерн е пленен в битката.
===Образуване на социализма в Монголия и Монголската народна република===
След това нчелоначело с Дамдин Сухе-Батор монголските народни отряди се отправят към столицата на автономна Монголия Урга , където образуват Народно правителство начело с Дамдин Сухе-Батор и обявавят независимостта на страната от Китай и социалистическия строй в Монголия ,като Богдо Хан признава властта на новото монголско правителство и столицата се прекръства от Урга на Улан-Батор.Създадени са от рволюционните отряди на МНП въоръжените сили на държавата именувани Монголска народно-революционна армия.На 2 рия си конгрес през 1921г Монголската народна партия се преименува в Монголска народно-революционна партия , и отказвайки се от селско-аратския си съсловен принцип приема идеите на Марксизма-Ленинизма , а за председател на Централния комитет е избран Дамдин [[Сухе Батор]] , докато секретари на ЦК на МНРП са избран Хорлоогийн Чойбалсан и Солийн Данзан, а за военен министър - получилия генералско военно звание Хатан Батор- Маскаржав. Макар в периода 1921-1924г монголската държава да е запазена като монархия ( но със социалистически строй) с държавен глава Богдо Хан , през 1924г той умира и на 26 ноември 1924г е провъзгласена Монголската народна република. В началото неин държавен лидер е Дамдин [[Сухе Батор]] , но през 1923г - година преди да е провъзгласена МНР той умира , а скоро умира и военния министър генерал Хатан Батор -Маскаржав.Начело на Монголската държава застава Хорлоогийн Чойбалсан - най близкия сподвижник на Сухе-Батор и негов заместник в партията.Чойбалсан е в началото военен министър и лидер на МНРП , но е фактически лидер на Монголската народна република. През 1929-1930г Чойбалсан е Председател на Президиума на Великия народен хурал , а през 1939-1952г е Председател на Министерския съвет на Монголската народна република. През 1935г Хорлоогийн Чойбалсан става маршал на МНР- най високия военен чин в Монголия.На следващата 1936г той сключва Договор със СССР за отбрана на Монголия и СССР , според който в Монголия се стационират съветски войски.През 1939г Япония завладяла част от Китай напада Монголия при река Халхин-Гол в която битка монголските войски заедно със съветските войски удържат победа над японската армия.Макар в далечния изток на монголско-съветския фронт да не се водят бойни действия в периода 1940-1945г за разлика от други азиатски региони , през 1945г Монголия и СССР обявяват война на Япония която Квантунска армия е разгрмена за няколко седмици от съветската армия и монголските войски.След войната МНР получава дипломатическо признание от всички останали , освен СССР страни ,ставайки победител във Втората световна война. През 1952г Чойбалсан умира и го наследява [[Юмжагийн Цеденбал]]. Той успява да включи Монголия в Съвета за икономическа взаимопомощ -1962г , дейно подпомага сверна Корея и Виетнам през 1952-1976г , както и Лаос и Камбоджа 1979-1984 по време на военните конфликти в тези държави.През 1984г Цеденбал е сменен на постовете си от [[Жамбийн Батмунх]] - дотогавашен министър-председател на Монголия , министър-председател на Монголия става [[Думаагийн Содном]].Макар че не са сред горещите привърженици на модела на Перестройка в СССР на съветския лидер Михаил Горбачов , Батмунх и Содном провеждат икономически реформи в МНР , като по съветски пример през 1990г организират промяна на еднопартийната система с многопартийна , дори са организирани демонстрации в подкрепа на многопартийната система , а Жамбийн Батмунх и Думаагийн Содном през март 1990г подават оставките си , като на мястото на Батмунх е избран [[Пунсалмагийн Очирбат]] - дотогава миниустър на външноикономическите връзки и снабдяването ,който от 1991г е избран за Преидент на Монголия , а министър-председател на Монголската народна република е избран [[Шаравин Гунгадорж]] - дотогава Зам.председател на Минисетрския съвет на Монголия и министър на земеделието и хранителната промишленост. Монголската народно-революционна партия си запазва властта която сама упражнява до 2010г а след това връщайки си името Монголска народна партия управлява с коалиция с други политически партии. Националния празник на страната и до днес е запазен 11 юли - Денят на Народната рволюция в Монголия . Страната става член на Движението на необвързаните страни след разпада на СИВ -1991г.През 1992г Президента на Монголската народна република Пунсалмагийн Очирбат създава нова Конституция в която името на държавата е променено на Монголия.