Разлика между версии на „Видеокарта“

3896 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
ТОВА БЕШЕ[[File:geforce 4200.jpg|thumb|250px|Видеокарта от семейството [[GeForce]] 4, с [[радиатор]] и [[вентилатор]]]]
Най-често видеокартата е изпълнена във вид на [[печатна платка]], която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]] – универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция'''В'''нция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
'''Видео карта''' (известна също като '''графична платка''', '''графична карта''', '''видеоадаптер''', '''графичен адаптер''') ({{lang-en|videocard}}) в [[компютър|компютрите]] е [[разширителна карта]], преобразуваща [[Образ (информация)|графичния образ]], съхранен в [[оперативна памет|паметта]] на [[компютър]]а, във форма, подходяща за показване на [[монитор]]а.
 
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна [[печатна платка|платка]] и се е свързвала с [[централен процесор|процесора]] чрез някои от [[слот (компютри)|слотовете]] на [[дънна платка|дънната платка]]. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен [[чип]] от дънната платка или пък е компонент на [[чипсет]]а или на процесора.
 
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението – те имат вграден [[графичен процесор]], който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на [[Nvidia]] и [[AMD]] извършват [[рендъринг]] на апаратно ниво.
 
Най-често видеокартата е изпълнена във вид на [[печатна платка]], която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]] – универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
 
== История ==
Един от първите графични адаптери за [[IBM PC]] е [[MDA (видеоадаптер)|MDA]] (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим ([[интерфейс с команден ред]]) като поддържа пет видав текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни).
 
[[Графичен потребителски интерфейс|Графичният потребителски интерфейс]], възприет в много [[Операционна система|операционни системи]] през 90-те, бележи нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието „графичен ускорител“ (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичният потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.
 
== Устройство ==
Съвременната видеокарта се състои от:
; Графичен процесор
Анонимен потребител