Жълто море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| дължина = 960 km
| ширина = 696 km
| площ =
| средна дълбочина = 40 m
| максимална дълбочина = 103
| обем = 17 хил.km<sup>3</sup>
| соленост =
Ред 24:
}}
[[Файл:Жълто_море.png|дясно|Жълто море]]
'''Жълто море''' (а [[китайски]] ''Хуанхай'' {{lang-ko|황해}} ''
== Географска характеристика ==
Най-вътрешният залив на Жълто море е [[Бохайско море]] (предишното му име е Печили или Жили). В него се вливат реките [[Хуанхъ]] и [[Хайхъ]]. Корейският залив също е част от Жълто море. Той се намира между китайската провинция [[Ляонин]] и северозападната част на [[Северна Корея|Корейската Народно-демократична Република (КНДР)]]. Бохайско море и Корейският залив се разделят от [[Ляодунски полуостров|Ляодунския полуостров]], чиято най-южна точка е [[Далян (Китай)|Далян]]. От север на юг Жълто море е дълго ок. 960 km, а от изток на запад – ок. 696 km. Площ ок. 417 хил.km<sup>2</sup> като не се смята площта на Бохайско море. Средната дълбочина на Жълто море е 40 m, максимална 103 m.▼
=== Деление, географски показатели ===
▲Най-вътрешният залив на Жълто море е [[Бохайско море]] (Бохайван, предишното му име е Печили или Жили), а на североизток е Ляодунския залив, които се свързват с останалата част на морето чрез протоците Бохай и Лаотешан. В него се вливат реките [[Хуанхъ]]
=== Климат ===
В общи линии [[климат]]ът на Жълто море се характеризира с много студена и суха [[зима]] и топло и влажно [[лято]] – умерен мусонен. От края на ноември до март духа
=== Хидроложки показатели ===
Повърхностните течения в морето имат циклонален характер (обратно на часовниковата стрелка). Топлото течение на Жълто море е част от [[Цушимско течение|Цушимското течение]], което се разклонява близо до западната част на японския остров [[Кюшу]] и
На северозапад температура на водата през февруари на повърхността е под 0°С, а на юг се повишава до 6 – 8°С, през автуст от 24°С на север до 28°С на юг. Солеността се изменя от 30,0‰ на северозапад до 33 – 34‰ на югоизток, а в близост до устията на големите реки намалява до 26‰. На дъното, на дълбочина 30 – 50 m температурата на водата е 6 – 7°С, а солеността 32,5‰. През ноември в северозападната част на Жълто море (в Бохайско море) се образува ледена покривка, която се задължа до март. Цветът наводата се изменя от зелено-жълт на северозапад до зелено-син на югоизток. Прозрачността на водата на северозапад е до 10 m, а на юг до 45 m.
Височината на приливите варират от
== Бохайско море ==
Най-вътрешната част на бреговия участък в Бохайско море замръзва през зимата, а корабоплаването е затруднено от плаващите ледени блокове и ледените полета. Температурата на повърхността варира от 0° през зимата в Бохайско море до 22°-28° през лятото в по-плитките области. По тази причина годишният диапазон е много голям – от 4° до 14°. През зимата температурата и солеността на морето са еднакви и на повърхността, и на дъното. През пролетта и през лятото горният слой се затопля и се разводнява от сладководната вода от реките, докато водата на дъното остава студена и солена. Този дебел слой студена вода не тече и се придвижва бавно на юг през лятото. Около тази маса вода и най-вече в нейната южна част живеят дънните риби, които се продават на пазара. Преобладаващата соленост в тази част е сравнително ниска: в Бохайско море тя е от 30 до 31[[промил|‰]], а във вътрешната част на Жълто море – 31 – 33‰. В югозападния мусонен сезон (юни-август) увеличеното количество валежи и оттичащи се води причиняват още по-голямо намаляване на солеността на горния слой през лятото.
== Стопанско значение ==
=== Риболов ===
Жълто море, подобно на Източнокитайско, е известно със своите рибни ресурси. Богатите ресурси от дънни риби се използват от [[китай]]ски, [[Южна Корея|южно]]- и [[Северна Корея|севернокорейски]], както и [[Япония|японски]] [[траулер]]и от години. Въпреки че общият годишен улов се увеличава, уловът на японците се намали, а този на китайците и севернокорейците се увеличи. Най-голям улов има от [[платика]], едри [[скарида|скариди]], [[сафрид]], [[сепия]] и [[камбала]]. Всички видове обаче се ловят в прекомерни количества и водят до намаляване на броя на определени видове.
=== Пристанища
Петролните изследвания се оказаха успешни в китайските и севернокорейските части на Жълто море. Освен това с процъфтяването на търговията между граничните на морето държави, Жълто море доби още по-голяма значимост. Най-важните китайски пристанища са [[Шанхай]], [[Лю-та]], [[Тяндзин]], [[Циндао]] и [[Далян]]; главното южнокорейско пристанище е [[Инчхон]], което е свързано по железопътен и магистрален път със столицата [[Сеул]]. В [[Северна Корея]] главното пристанище е [[Нампхо]], което също е свързано със столицата [[Пхенян]].
==
Жълто море е изследвано сравнително добре през [[20 век]], но неговите [[Геология|геологични]], [[физика|физични]] и [[Биология|биологични]] особености не са напълно проучени. Например не съществуват подробни сведения за [[риболов]]ната индустрия, въпреки че е известен проблемът с намаляването на рибата. Съществува международно сътрудничество – Китай започна съвместни изследвания върху [[нефт]]а с чуждестранни [[петрол]]ни компании. Политическото напрежение в този район след [[Втора световна война|Втората световна война]] обаче спъва обмена на научен опит. По тази причина е трудно да се оцени състоянието на морската среда.
== Екологични проблеми ==
Жълто море е смятано за най-замърсеното море в света. Основната причина за това са големите индустриални центрове до бреговете на Жълто море, както и бурно развиващата се азиатска икономика, която не инвестира достатъчно средства за опазване на околната среда. Китайските мегаполиси Далян, Аншан, Циндао, Тяндзин и столиците на двете Кореи – Пхенян и Сеул, чрез реките на които са разположени, вливат промишлените си отпадъци направо в морето. При отлив се вижда високото замърсяване с боклуци и промишлени отпадъци на водния басейн. Екологичното състояние се влошава и от добива на нефт и газ от морското дъно, добив, който икономически е много изгоден, поради малката дълбочина на морето. Приетата програма от Китай за защита на природните богатства за сега не дава реален резултат поради огромните темпове на развитие на промишлеността. <ref>Жълто море, Атлас светът във вашите ръце, бр. 131, Издателска компания:ДЕ АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, София 2010,ISSN 1701 – 0463 </ref>
== Историческа справка ==
На 28 юли (10 август) 1904 г. в Жълто море се е провело сражение между руската и японската ескадра по време на Руско-японската война 1904 – 1905 г. Същия ден портартурската ескадра (командващ контраадмирал В.К.Витгефт) излиза в открито море в състав от 6 броненосеца, 4 крайцера и 8 есминеца с цел да се добере до [[Владивосток]], но среща главните сили на японския флот (4 броненосеца, 4 броненосни крайцера, 8 крайцера и 18 есминеца) под командването на адмирал Х.Того. Въпреки, че на японците не се отдава да обкръжи руската ескадра и да наруши нейния строй, по време на артилерийския обстрел контраадмирал Витгефт е убит и неговия щаб е изведен от строя. Управлението на ескадрата е било нарушено и корабите на отделни групи започват да излизат от боя. Болшинството от тях (5 броненосеца, 1 крайцер и 4 есминеца) успяват да върнат в [[Порт Артур]], а останалите са интернирани в неутрални пристанища. Крайцерът „Новик“ се опитва да седобере до [[Владивосток]], като заобикаля [[Япония]] от юг, но край южните брегове на остров [[Сахалин]] е потопен от японски крайцери.
== Бележки ==
| |||