Жълто море: Разлика между версии

'''Жълто море''' (а [[китайски]] ''Хуанхай'' {{lang-ko|황해}} ''Хванхе'', в КНДР е известно като „Западнокорейско море“) е периферно море на [[Тихия океан]], разположено между [[Континентален Китай|континентален]] [[Китай]] на запад и север и [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]]. На юг се свързва с [[Източнокитайско море]], като границата се прекарва от брега на [[Китай]] северно от [[Шанхай]] до остров [[Чеджудо]], а на изток, северно от острова чрез протока Чеджу се свързва с [[Японско море]].<ref>http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf</ref> Името на морето идва от пясъчните частици, които постъпват от вливащата се в него река [[Хуанхъ]]. които оцветяват водата в жълтеникав цвят. В [[Южна Корея]], Жълто море е известно като Западно море.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article005691article039304.html «Большая Советская Энциклопедия» – Жëлтое море, т. 9, стр. 156-157]</ref>

Най-вътрешният залив на Жълто море е [[Бохайско море]] (Бохайван, предишното му име е Печили или Жили), а на североизток е Ляодунския залив, които се свързват с останалата част на морето чрез протоците Бохай и Лаотешан. В него се вливат реките [[Хуанхъ]], [[Хайхъ]], [[Ляохъ]], [[Ялуцзян]] (Амнокан). Корейският залив (Западнокорейски) също е част от Жълто море. Той се намира между китайската провинция [[Ляонин]] и северозападната част на [[Северна Корея|Корейската Народно-демократична Република (КНДР)]]. Бохайско море и Корейският залив се разделят от [[Ляодунски полуостров|Ляодунския полуостров]], чиято най-южна точка е [[Далян (Китай)|Далян]]. От север на юг Жълто море е дълго ок. 960 km, а от изток на запад – ок. 696 km. Площ ок. 417 хил.km² като не се смята площта на Бохайско море. Средната дълбочина на Жълто море е 40 m, като дълбочините равномерно се увеличават от север на юг до 84 – 92 m, максимална 105 m, разположена в крайната му югоизточна част. Дъното му е покрито с тиня и пясък.<ref name="bse"></ref>

В общи линии [[климат]]ът на Жълто море се характеризира с много студена и суха [[зима]] и топло и влажно [[лято]] – умерен мусонен. От края на ноември до март духа северозападния [[мусон]], който понякога се съпътства от сурови [[снежна буря|снежни бури]] в [[Бохайско море]]. [[Тайфун]]ите се появяват през лятото, а през по-студения сезон има откъслечни [[буря|бури]]. Температурата на въздуха варира от –10° на север до 3°С на юг през януари и от 23°С до 28°С през юли. Годишната сума на валежите е от 600 mm на север до 1000 mm на юг. Често явление са мъглите.<ref name="bse"></ref>

Повърхностните течения в морето имат циклонален характер (обратно на часовниковата стрелка). Топлото течение на Жълто море е част от [[Цушимско течение|Цушимското течение]], което се разклонява близо до западната част на японския остров [[Кюшу]] и е със скорост от 1 – 4 km/h в северна посока към средата на морето. Покрай континенталните брегове преобладават теченията с посока юг, които подчертано се засилват през зимния мусонен период, когато водата е студена, размътена и нискосолена.<ref name="bse"></ref>

На северозапад температура на водата през февруари на повърхността е под 0°С, а на юг се повишава до 6 – 8°С, през автуст от 24°С на север до 28°С на юг. Солеността се изменя от 30,0‰ на северозапад до 33 – 34‰ на югоизток, а в близост до устията на големите реки намалява до 26‰. На дъното, на дълбочина 30 – 50 m температурата на водата е 6 – 7°С, а солеността 32,5‰. През ноември в северозападната част на Жълто море (в Бохайско море) се образува ледена покривка, която се задължа до март. Цветът наводата се изменя от зелено-жълт на северозапад до зелено-син на югоизток. Прозрачността на водата на северозапад е до 10 m, а на юг до 45 m.<ref name="bse"></ref>

Височината на приливите варират от 4 до 8 m покрай по-плиткия западен бряг на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]]. Максималната му височина през лятото е около 8,2 m. Покрай бреговете на Китай височината на прилива е от около 0,9 m до около 3 m (освен в [[Бохайско море]], където тя надхвърля 3 m). В Жълто море приливите идват два пъти в денонощието. Приливната система се върти по обратната на часовника посока. В средата на морето скоростта на приливното течение е по-малка от 1 морски възел, но близо до бреговете и до проливите и каналите неговата скорост понякога надхвърля 2 или 3 морски възела.<ref name="bse"></ref>

Петролните изследвания се оказаха успешни в китайските и севернокорейските части на Жълто море. Освен това с процъфтяването на търговията между граничните на морето държави, Жълто море доби още по-голяма значимост. Най-важните китайски пристанища са [[Шанхай]], [[Лю-та]], [[Тяндзин]], [[Циндао]] и [[Далян]]; главното южнокорейско пристанище е [[Инчхон]], което е свързано по железопътен и магистрален път със столицата [[Сеул]]. В [[Северна Корея]] главното пристанище е [[Нампхо]], което също е свързано със столицата [[Пхенян]].<ref name="bse"></ref>

На 28 юли (10 август) 1904 г. в Жълто море се е провело сражение между руската и японската ескадра по време на Руско-японската война 1904 – 1905 г. Същия ден портартурската ескадра (командващ контраадмирал В.К.Витгефт) излиза в открито море в състав от 6 броненосеца, 4 крайцера и 8 есминеца с цел да се добере до [[Владивосток]], но среща главните сили на японския флот (4 броненосеца, 4 броненосни крайцера, 8 крайцера и 18 есминеца) под командването на адмирал Х.Того. Въпреки, че на японците не се отдава да обкръжи руската ескадра и да наруши нейния строй, по време на артилерийския обстрел контраадмирал Витгефт е убит и неговия щаб е изведен от строя. Управлението на ескадрата е било нарушено и корабите на отделни групи започват да излизат от боя. Болшинството от тях (5 броненосеца, 1 крайцер и 4 есминеца) успяват да върнат в [[Порт Артур]], а останалите са интернирани в неутрални пристанища. Крайцерът „Новик“ се опитва да седобере до [[Владивосток]], като заобикаля [[Япония]] от юг, но край южните брегове на остров [[Сахалин]] е потопен от японски крайцери.<ref name="bse"></ref>