Източнокитайско море: Разлика между версии

'''Източнокитайско море''' (на [[китайски]] ''Дунхай'') е периферно море на [[Тихия океан]], разположено между [[Континентален Китай|континентален]] [[Китай]] на запад, [[Южна Корея]] на север, [[Япония]] (о. [[Кюшу]] и о-вите [[Рюкю]]) на североизток и изток и остров [[Тайван]] на юг. На север се свързва с [[Жълто море]], като границата се прекарва от брега на [[Китай]] северно от [[Шанхай]] до остров [[Чеджудо]], на североизток чрез [[Корейски проток|Корейския проток]] се свързва с [[Японско море]], на изток чрез протока Шимоносеки – с [[Вътрешно Японско море]], на югоизток чрез множество протоци в остроните [[Рюкю]] – с [[Филипинско море]], а на юг чрез [[Тайвански проток|Тайванския проток]] – с [[Южнокитайско море]].<ref>http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf</ref><ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article039304article006820.html «Большая Советская Энциклопедия» – Восточно-Китайское море, т. 5, стр. 401]</ref>

Дължина от север на юг 1300 km, ширина от 500 до 750 km, площ 752 km², обем 263 хил.km³. Западната част на морето е заета от широкия континентален шелф, дълбочината на който равномерно се увеличава на изток и югоизток от 33 – 47 m край брега до 150 – 160 m в открито море. Източната му част представлява подводна котловина с максимална дълбочина от 2719 m, като тази част се съединява с [[Филипинско море]] с дълбоки (до 1527 m) протоци между островите [[Рюкю]].<ref name="bse"></ref>

Климатът на Източнокитайско море има мусонен характер. Тайфуните, преминаващи от юг на север от май до октомври (3 – 4 пъти годишно), предизвикват жестоки бури. Средната температура на въздуха през февруари се изменя от 5°С на северозапад до 15°С на югоизток, а през август е около 26°С. Годишната сума на валежите варира от 1146 mm на запад до 2244 mm на изток с максимум през лятото.<ref name="bse"></ref>

В източната част на морето съществува постоянно морско течение на север – продължение на Северното Пасатно топло течение. На север това течение се разделя на две части, като едната му част навлиза в [[Японско море]], а другата завива на изток и през протоците южно от остров [[Кюшу]] дава началото на топлото течение Куросио. В западната част на морето теченията имат правилен сезонен характер и зависят от мусонните ветрове.<ref name="bse"></ref>

Голямото количество прясна вода внасяна от река [[Яндзъ]] понижава солеността на Източнокитайско море в западната му част до 10 – 5‰, а на изток тя постепенно нараства до 30 – 34,5‰. През зимата температурата на водата на повърхността се изменя от 7°С на северозапад до 16°С на югоизток, а през лятото почти навсякъде е 27 – 28°С. На дълбочина под 1600 m температурата на водата е около 2,5°С, а солеността около 34,5‰. Приливите на запад са полуденонощни, до 7,5 m (в залива Ханджоуван), а на изток са неправилни полуденонощни с височина до 1,5 m край островите [[Рюкю]].<ref name="bse"></ref>

Морската растителност край бреговете на [[Китай]] е относително бедна, а на изток много по-богата. Срещат се китове, делфини, акули, а край бреговете на островите [[Рюкю]] – догони, морски змии. Богато рибно разнообразие – тихоокеанска сардина, камбала, скумрия, тон, кефал и др.<ref name="bse"></ref>

В Източнокитайско море е силно развит риболова (тихоокеанска селда, сардина, камбала, скумрия), лов на омали, крабове, трепанги. Извършва се събиране на водорасли за хранителната промишленост и добив на морска сол. През Източнокитайско море преминават важни морски от [[Жълто море|Жълто]] и [[Японско море]] към южните морета. Най-големи пристанища: [[Шанхай]], [[Ханджоу]], [[Фуджоу]], Венджоу и др. ([[Китай]]), [[Нагазаки]], [[Кагошима]] и др. ([[Япония]]), [[Тайбей]] ([[Тайван]]).<ref name="bse"></ref>