Гавриил III Скопски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м излишни уикивръзки към дати в Шаблон:Пост |
|||
Ред 14:
Първоначално и срешу него, както срещу предшественика му, се надига недоволство от българското население в епархията, като най-остър е конфиктът за манастирските имоти и най-вече за [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир]]. Манастирът е ръководен от изборни епитроти, а владиката, подобно на предшественика си [[Генадий Скопски]] се опитва да го подчини на митрополията.<ref name="Маркова 99">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=99}}</ref>
Митрополит Гавриил провежда гъвкава политика, като постепенно се забикаля с българи помощници. Така например взима за свой архидякон, а после и протосингел Софроний, родом от София, за иконом поп Димитър, взима при себе си и архимандрит Серафим от Тетово и други. Протосингелът му [[Софроний Месемврийски|Софроний]] е хиротонисан за Перистерски епископ в 1838 година и е назначен за викарий на Скопска митрополия. Гавриил също така знае български език, като самият той твърди, че майка му е българка<ref>Кирил, Патриарх Български, 100 години от учредяването на Българската екзархия, Синодиално издателство, 1971, стр. 255.</ref>, и служи в черквата на гръцки и църковнославянски. Според български източници говорил на населението:
{{цитат|Дзанам и я сум бугарин, майка ми е бугарка, и нема да боравим на манастирот.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 9.</ref>}}
| |||