Франсоа Перие (психоаналитик): Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Нова страница: „{{Личност | име = Франсоа Перие | име-оригинал = François Perrier | категория = психоло...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 16:06, 10 октомври 2018
Франсоа Перие (Шаблон:Lang-fr) е френски лекар, психиатър и психоаналитик.
| Франсоа Перие François Perrier | |
| френски психиатър и психоаналитик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учил при | Жак Лакан |
Биография
Роден е на 25 юли 1922 г. в Париж. Учи медицина и психиатрия в Париж. Става психоаналитик след обучителна анализа с Морис Бове, след това с Саха Нахт и последна трета с Жак Лакан. Като лаканианец той става един от така наречените „трима мускетари“ на водещи ученици на Лакан: Серж Льоклер, Владимир Гранов и той.[1]
Перие е определян от Елизабет Рудинеско като „скитащия трубадур на лаканианството, наивен и страстен, причудлив като своя учител (чийто гений му липсваше), но удивителен теоретик на женската сексуалност, хистерия и любов“.[2]
Психоаналитична политика
След като членува в Парижкото психоаналитично общество Перие участва в основаването на Френското психоаналитично общество (ФПО) през 1953.
Заедно с Гранов и Льоклер в началото на 60-те той се опитва да издейства признание на обществото от страна на Международната психоаналитична асоциация (МПА).[3] След неуспеха на усилията им през 1964 г., в къщата на Перие, в присъствието на Жак Лакан и Натали Залцман, неговата бивша съпруга се основава École Freudienne de Paris.
През 1966 г. Перие е първия, който напуска борда на новата институция заради разногласия по въпроса с обучението. През 1969 г. настъпва т. нар. трета схизма във френската психоаналитична история, когато той заедно с Пиера Олание, Жан-Пол Валабрега и още няколко други психоаналитици основават т. нар. четвърта група.[4] За първи президент е избран Перие, който напуска поста през 1981 г.
Перие достига до заслючението, че Жак Лакан е „гений на създаването на проблеми“;[5] и че неговите последователи са „пътешественици в царството на 'Транслакания“.[6] Умира на 2 август 1990 г. в родния си град.
Библиография
- с Granoff, Vladimir. (1960). Le désir et le féminin. Paris: Aubier.
- L'Amour, Ed.: Hachette Pluriel, 1998
- La Chaussée d'Antin : Oeuvre psychanalytique I, Ed.: Albin Michel, 2008
- La Chaussée d'Antin : Oeuvre psychanalytique II, Ed.: Albin Michel, 2008
- Les corps malades du signifiant: séminaires 1971 – 1972. Paris: InterÉditions (1984)
- Double lecture: le transubjectal: séminaires 1973 – 1974. Paris: InterÉditions (1985)
