Прабългарски руни: Разлика между версии

Според някои автори руните от [[Дунавска България]] са сходни с тези от [[салтово-маяцка култура|салтово-маяцката култура]] и от [[Волжка България]].<ref>Халиков, Алфред. руническите знаци и надписи от Волжка България и техните дунавски паралели, Археология, год. ХХХ, кн. 3, 1988, с. 52- – 53.</ref>

Според най-разпространената теория за [[Произход на прабългарите|произхода на прабългарите]], която е приета и в чужбина, руните следва да са от [[Тюркски народи|тюркски]] произход.<ref>Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981), стр. 19- – 25.</ref><ref>The Making of Byzantium, 600- – 1025, Author Mark Whittow, Publisher University of California Press, 1996

ISBN 0520204972, p. 271.</ref><ref>The Romanians and the Turkic Nomads North of the Danube Delta from the Tenth to the Mid-Thirteenth Century, Middle Ages, 450- – 1450, Author Victor Spinei, Publisher BRILL, 2009, ISBN 9047428803, p. 185.</ref><ref>“The”„The“ Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans; Editors Florin Curta, Roman Kovalev, Publisher BRILL, 2008, ISBN 9004163891, p. 191.</ref> Въз основа на тази причина се правят научни опити за разчитане на руните на базата на тюркската лексика и [[Орхонска писменост|орхоно-енисейската писменост]]. Въпреки изследванията в тази посока българските руни остават неразчетени.