Ар нуво: Разлика между версии

 

=== Германия и Австрия ===

Ар нуво успява да се наложи доста добре в редица немскоговорещи градове, от които най-забележителни са [[Мюнхен]], [[Дармщат]] и [[Ваймар]] в [[Германия]] и [[Виена]] в [[Австрия]]. Познат като ''Югендщил'' (нем. ''Jugendstil'', „стил на младите“), ар нуво се популяризира в Мюнхен чрез вестници като ''Die Jugend'' („Младежта“). До 1900 г. този стил с характерна разточителна орнаментация се налага почти в цяла Германия.

 

Работите на немския архитект [[Август Ендел]] се характеризират със същите илюзорни черти. Той се стреми да построи напрегнати, динамични форми, които да предизвикат силен отзвук от страна на възприемащия. [[щукатура|Щукатурната]] му скулптура за фасадата на мюнхенското ''Елвира фото студио'' (1896 – 1897 г.) успява точно в това отношение. Отчасти [[дракон]], отчасти летящо морско същество и приливна вълна, този театрален релеф разпростира органичните форми на ар нуво и в света на фантастичното.

 

Стилистичните тенденции във [[Виена]] обаче вземат съвършено различна посока. Водени от австрийския художник [[Густав Климт]], млада група художници и архитекти ([[Ото Вагнер]], [[Йозеф Мария Олбрих]], [[Йозеф Хофман]], [[Коломан Мозер]] и други) създават движение, станало известно като ''Wiener Sezession'' или [[Виенски сецесион]], в знак на протест срещу установения във Виена консервативен стил. Както и своите сподвижници от [[Европа]], творците в стил ''Сецесион'' отхвърлят вече исторически утвърдените академични стилове; но във Виена те изразяват това отхвърляне чрез силно опростяване елементите на образите. За разлика от виещите се органични форми на Ендел и Обрист в Мюнхен виенските художници са по-близки до сдържания геометричен дизайн, представен в работите на британеца [[Чарлз Рене Макинтош|Макинтош]]. Към течението Сецесион може да се причисли и чешкият художник [[Алфонс Муха]].