Ар нуво: Разлика между версии

 

Стилистичните тенденции във [[Виена]] обаче вземат съвършено различна посока. Водени от австрийския художник [[Густав Климт]], млада група художници и архитекти ([[Ото Вагнер]], [[Йозеф Мария Олбрих]], [[Йозеф Хофман]], [[Коломан Мозер]] и други) създават движение, станало известно като ''Wiener Sezession'' или [[Виенски сецесион]], в знак на протест срещу установения във Виена консервативен стил. Както и своите сподвижници от [[Европа]], творците в стил ''Сецесион'' отхвърлят вече исторически утвърдените академични стилове; но във Виена те изразяват това отхвърляне чрез силно опростяване елементите на образите. За разлика от виещите се органични форми на Ендел и Обрист в Мюнхен виенските художници са по-близки до сдържания геометричен дизайн, представен в работите на британеца [[Чарлз Рене Макинтош|Макинтош]]. Към течението Сецесион може да се причисли и чешкият художник [[Алфонс Муха]].

[[Ото Вагнер]] е една от ключовите фигури на сецесиона. Архитект, градостроител и преподавател в Академията по изкуства, той оказва влияние върху множество австрийски архитекти. Най-важният му обект е сградата на Пощенска спестовна каса във Виена като ранна версия на [[Функционализъм|функционализма]]. Вагнер предава знанията си на [[Йозеф Хофман]], [[Леополд Бауер]] и [[Марсел Камерер]], които са само някои от учениците му. Той е считан за пионер на модерното виенско изкуство.