Константин II Асен: Разлика между версии

През [[1404]] г. Константин II е посочен от император [[Сигизмунд Люксембургски]] като владетел на България наравно с деспот Стефан за [[Сърбия]] и [[войвода]]та Мирчо за [[Влашко]] в писмо до [[Бургундия|бургундския]] [[херцог]] Филип по повод общи военни действия срещу османците. Същата година цар Константин отхвърля васалитета си към Султана и заедно със сина на [[Иван Шишман]] [[Фружин]] и войводата [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като [[въстание на Константин и Фружин]] при което османците са отхвърлени от източните и западни български земи. Според друга датировка началото на въстанието е в 1408 г.

ОколоСпоред [[1408]]известията г.на Константин IIКостенечки давасрещу крепости,въстаналите вероятнобългари внастъпил районас навойски [[Ихтиман]],султан наСюлейман феодалаи Каралюкпревзел илис Новак,бой коетокрепостта ставаТемско. поводПредполага османцитесе датова организиратстанало походкъм срещу1409-1410 него,г. воденВъпреки оттова [[Сюлейманв Челеби]] –част синот навъстаналите територии [[Баязидсе I|Баязидзапазила Iбългарска Светкавицата]]власт. През [[1413]] г. османците предприемат поредния поход към българските земи, предвождани от [[Муса Кесиджия]], Константин II е прогонен в [[Кралство Унгария]], но същата година [[султан]] [[Мехмед I]] побеждава Муса Кесиджия. В периода между османските походи срещу Влашко (от 1417 г.) и последвалия го през пролетта на 1422 г., Константин II е окончателно прогонен в Унгария и последните български територии падат под османска власт, ако не се смята днешното Южно българско черноморие, което е управлявано от [[Византия|византийците]] и е покорено едва при падането на [[Константинопол|Цариград]] през 1453 г.

Към 1420 г. за Константин II се споменава, че пребивава в [[Унгария]] и при [[Стефан Лазаревич]] без да се уточнява кога и за какъв период от време. Противно на общоразпространеното мнение, не е исторически доказано да е напускал окончателно [[Видин]] още от 1396 г.

Има съществени съвременни исторически трактовки, които сочат, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 г. до [[1417]] г. като [[васал]]но на султана:

* Пак по повод същите събития византийският историк [[Михаил Дука]] дава следната информация: „Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, България, Влахия, дука на [[Янина]], деспота на Лакедемония, княза на Ахая…“ тАхея.е. уж изчезналата от картата на ."[[Европа|ра]] България има „[[посланик]]“;