Ядрен реактор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година |
без референция от en.wiki |
||
Ред 32:
Провеждането на демократични избори също носи значителен риск пред инвеститорите в ядрени реактори, защото по време на дългия строеж на АЕЦ протичат няколко изборни цикъла, след които държавната подкрепа за строеж на АЕЦ може да отслабне. Типичен пример за това е България и [[АЕЦ „Белене“]].
Този риск много ясно проличава след [[Авария на АЕЦ Фукушима I|аварията в АЕЦ „Фукушима I“]], която предизвика съществени промени в ядрените програми на редица държави след обширен обществен натиск.
[[Германия]] затвори седем реактора непосредствено след аварията<ref>http://www.independent.co.uk/news/world/europe/germany-closes-seven-of-its-oldest-reactors-2242991.html</ref> и прие план за окончателно спиране на всички реактори до 2022 г.<ref>http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-13592208</ref> [[Япония]] прие план за спиране на всички АЕЦ до 2040 г. <ref>http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-19645305</ref>, като този план може да бъде променен след изборите на 16.12.2012 г.[[Швейцария]] и [[Испания]], както и [[Италия]] след проведен референдум <ref>http://referendum.interno.it/referendum/refe110612/RFT0003.htm</ref>, забраняват строежа на нови реактори.<ref>http://www.thedailybeast.com/newsweek/2011/11/27/post-fukushima-nuclear-power-changes-latitudes.html</ref> [[Мексико]] се отказва от планираните десет АЕЦ, като ги заменя с газови ТЕЦ. <ref>http://www.bloomberg.com/news/2011-11-02/mexico-scraps-plans-to-build-as-many-as-10-nuclear-plants-focus-on-gas.html</ref>
| |||