Щит (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Disambiguated: османско владичество → Българските земи под османско владичество using Dab solver |
Източници и точно изписване нагръцки Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 16:
== История ==
В късната античност и средновековието това е [[крепост]]та ''Скутарион''. В епархийските списъци е споменат епархийски център ''Скутариу'' ({{lang-el|'''ό Σκουταρίου'''}} м. род), чиято епархия е подчинена на [[Пловдивска митрополия|Филипополската митрополия]].<ref>{{Cite book|title = Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum|last = Parthey|first = Gustav|editor=Theodor Mommsen|year=1866|location=Berlin|page= 122, 218|language = la|url = http://books.google.it/books?id=WIY-AAAAcAAJ&hl=it&pg=PR1#v=onepage&q&f=false|chapter= Notitiae 3, 10}}</ref> Константин Иречек отъждествява седалището на епархията именно с руините в село Скутаре или Юскюдар, сега с. Щит.<ref>{{cite journal | author = Д-ръ Конст. Иречек | year = 1882 | month = | title = "Приложения къмъ Антическата география и епиграфика на България и Румелия" | journal = Периодическо списание | publisher = [[Българско книжовно дружество]] | location = Средецъ | volume = II | issue = | pages = 58-59 | doi = | id = }}</ref>
В късната античност и средновековието това е [[крепост]]та ''Скутарион'' (Σκουταριον) превзета от кхан [[Крум]] в [[813|813 г.]] което е отбелязано с триумфална колона, наред с колоните с имената на останалите крепости взети от българите тогава, изписани в алеята колони на победите в столицата [[Плиска]].<ref>Бешевлиев, Веселин [http://www.promacedonia.org/vb/vb_8.html "Прабългарски епиграфски паметници", София 1981, стр. 99]</ref>▼
▲
С падането под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] името е преиначено на ''Юскюдар'', ''Искидер''. Към 1675 година Юскюдар е център на [[нахия]], [[вакъф]] на покойния Синан паша – зет на султан [[Баязид II]]. По това време местните [[българи]], жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до [[кадия|кадиите]] в [[Стара Загора]], [[Нова Загора]] и [[Одрин]] бегълците да бъдат издирени и върнати.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 409.</ref>
| |||