Албания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 94:
[[Файл:Jezerca Massive.jpg|мини|ляво|150п|[[Езерски връх]], [[Албански Алпи]]]]
 
Релефът на Албания е предимно хълмист и планински. Най-високият връх, [[Голям Кораб]] в планината [[Кораб (планина)|Кораб]], е висок 2764 m<ref>[http://peaklist.org/WWlists/ultras/EuroCoreP1500m.html Europe Ultra-Prominences], peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012</ref>. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, многоа отблизо тях20% труднопроходимие крайбрежна равнина.{{Sfn|БК|1992|p=xxviii}} Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там – неплодородни. [[Земеделие]]то се развива предимно по бреговете на реките. [[Дрин]] е най-дългата река в Албания, с дължина 160 km. [[Шкумбини]] тече в централната част на страната. Други големи реки са [[Вьоса]] и [[Девол (река)|Девол]].
 
Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са [[нефт]], [[природен газ]], [[битум]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[боксит]]и, [[хром]], [[мед (елемент)|медна руда]] и [[никел]]. Има големи [[сол]]ни находища.
Ред 150:
|}
 
=== Население ===
{{Основна|Население на Албания}}
Населението на Албания е 3 170 048 ([[2009]]).
Ред 158:
След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.<ref name="cia">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/al.html |title=CIA – The World Factbook – Albania |publisher=Cia.gov |accessdate=2013-21-08}}</ref>
 
На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически [[албанци]] (известни и като ''арнаути''), а за [[гърци]] – 1,2%. <ref>[http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/3235.htm]</ref> Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – [[геги]] и [[тоски]], населяващи съответно регионите на север и юг от река [[Шкумба]].{{Sfn|БК|1992|p=xxviii}} Останалите официално признати малцинства са [[арумъни]] ([[власи]]), [[черногорци]], българи, [[цигани]] и [[македонци]] (признати само в [[Мала Преспа]] и село [[Връбник]]). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като [[българи]], други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.
 
Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/pravnata-komisiya-na-albanskiya-parlament-prizna-balgarskoto-maltsinstvo-news270370.html | заглавие=Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство |достъп_дата =5 декември 2017 г. |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 октомври 2017 г. |труд= |издател=Mediapool.bg |език= |цитат= }}</ref> Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са [[Културно дружество „Иван Вазов“|Културното дружество „Иван Вазов“]], както и „[[Просперитет Голо бърдо]]“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: [[Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа"]], [[Македонско-егейско дружество]] от село Връбник, [[дружество "Гора"]] от [[Кукъс]], [[дружество "Мир" от Тирана]], обединени в [[Общност на македонците в Албания]]. В областта Мала Преспа признатото като официално [[македонско малцинство]] има право на обучение на майчин [[македонски език]] в началното училище.