Албания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tourbillon (беседа | приноси) →География: Снимки |
Tourbillon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 91:
{{основна|География на Албания}}
Площта на Албания е 28 750 квадратни километра, с 362-километра брегова линия на [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Адриатическо море]], 282 километра граница с [[Гърция]] на юг и общо 438 километра граници с [[Република Македония]] на изток, [[Косово]] на североизток и [[Черна гора]] на северозапад.{{Sfn|БК|1992|pp=57–58}} Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.{{Sfn|БК|1992|
[[Албански алпи|Албанските алпи]] или ''Проклетия'' са част от [[Динарски планини|Динарите]] и на много места са труднодостъпни, или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.{{Sfn|БК|1992|pp=59}} В централна Албания е разположен хребетът [[Черменика]], който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 метра надморска височина. Планините в този централен регион са главно от [[варовик]] и [[пясъчник]], и седят върху [[разлом]] с повишен [[земетресение|земетръсен]] риск.{{Sfn|БК|1992|pp=60}} Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, [[Кораб (планина)|Кораб]], чийто връх [[Голям Кораб]] се издига на 2764 m надморска височина.<ref>[http://peaklist.org/WWlists/ultras/EuroCoreP1500m.html Europe Ultra-Prominences], peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012</ref> Това са най-недостъпните райони на целия [[Балкански полуостров]]. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за [[земеделие]] са добри.{{Sfn|БК|1992|pp=60}}
Ред 115:
След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.<ref name="cia">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/al.html |title=CIA – The World Factbook – Albania |publisher=Cia.gov |accessdate=2013-21-08}}</ref>
На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически [[албанци]] (известни и като ''арнаути''), а за [[гърци]] – 1,2%. <ref>[http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/3235.htm]</ref> Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – [[геги]] и [[тоски]], населяващи съответно регионите на север и юг от река
Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/pravnata-komisiya-na-albanskiya-parlament-prizna-balgarskoto-maltsinstvo-news270370.html | заглавие=Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство |достъп_дата =5 декември 2017 г. |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 октомври 2017 г. |труд= |издател=Mediapool.bg |език= |цитат= }}</ref> Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са [[Културно дружество „Иван Вазов“|Културното дружество „Иван Вазов“]], както и „[[Просперитет Голо бърдо]]“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: [[Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа"]], [[Македонско-егейско дружество]] от село Връбник, [[дружество "Гора"]] от [[Кукъс]], [[дружество "Мир" от Тирана]], обединени в [[Общност на македонците в Албания]]. В областта Мала Преспа признатото като официално [[македонско малцинство]] има право на обучение на майчин [[македонски език]] в началното училище.
| |||