Албания: Разлика между версии

[[Албански алпи|Албанските алпи]] или ''Проклетия'' са част от [[Динарски планини|Динарите]] и на много места са труднодостъпни, или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.{{Sfn|БК|1992|ppp=59}} В централна Албания е разположен хребетът [[Черменика]], който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 метра надморска височина. Планините в този централен регион са главно от [[варовик]] и [[пясъчник]], и седят върху [[разлом]] с повишен [[земетресение|земетръсен]] риск.{{Sfn|БК|1992|ppp=60}} Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, [[Кораб (планина)|Кораб]], чийто връх [[Голям Кораб]] се издига на 2764 m надморска височина.<ref>[http://peaklist.org/WWlists/ultras/EuroCoreP1500m.html Europe Ultra-Prominences], peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012</ref> Това са най-недостъпните райони на целия [[Балкански полуостров]]. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за [[земеделие]] са добри.{{Sfn|БК|1992|ppp=60}}

По-равнинни са бреговата ивица, чиято ширина достига до 50 километра в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 километра, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.{{Sfn|БК|1992|pp=59–60}} Тези райони са предимно сухи, с бедни [[почва|почви]], но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.{{Sfn|БК|1992|pp=59–60}} На югоизток се намират живописните [[Охридско езеро|Охридско]], [[Преспанско езеро|Преспанско]] и [[Малко Преспанско езеро|Малко Преспанско]] езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.{{Sfn|БК|1992|ppp=60}}

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в [[Черни Дрин]], който се влива в Адриатическо море.{{Sfn|БК|1992|ppp=61}} Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскотопански площи; от друга страна, при пълноводие в следствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река [[Буна (река)|Буна]], единствената плавателна в Албания.{{Sfn|БК|1992|pp=63}} Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река [[Дрин]] също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от 1/3 между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 квадратни километра.{{Sfn|БК|1992|ppp=64}} Други големи реки са [[Вьоса]] и [[Девол (река)|Девол]], а [[Шкумбини]] тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни [[канал]]и, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напоените площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.{{Sfn|БК|1992|ppp=64}}

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.{{Sfn|БК|1992|pp=64-65}} Средните температури в низините са около 7° през [[зима]]та и 24° през [[лято]]то, предпопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността пък се предпопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.{{Sfn|БК|1992|ppp=65}} Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините [[валеж]]ните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.{{Sfn|БК|1992|ppp=65}}

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са [[нефт]], [[природен газ]], [[битум]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[боксит]]и, [[хром]], [[мед (елемент)|медна руда]] и [[никел]]. Има големи [[сол]]ни находища.{{Sfn|БК|1992|p=140}} Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]]. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.{{Sfn|БК|1992|pp=142–143}}