Бойни групи на работническата класа (ГДР): Разлика между версии

Групите развивахаразвиват дейността си в тясно взаимодействие с командването на [[Национална народна армия|ННА]]. Командването на всички нива се осъществява от колегия в състава на местния секретар на ГЕСП, командващия военния окръг и началника на местната Народна полиция. Формално по държавна линия управлението е в Министерството на вътрешните работи, и е дейност на заместник министъра управляващ военнизираните полицейски части (специализираните подразделения и противопожарната охрана). Решаващо влияние за организацията и управлението имат партийните органи. Върховното управление се осъществява от отдела за безопасност при ЦК на ГЕСП под ръководството на съответния секретар и генералния секретар. По тази структура, подчиненост и контрол, Бойните групи на работническата класа напомнят на щурмовите отряди [[Щурмабтайлунг]] ({{lang-de|Sturmabteilung}}), подобни структури в Германия, които имаха значително по-висока активност и по-големи мащаби на действие.

Властите в ГДР рядко използват структурата на бойните групи за пряко политическо насилие. Тази функция е предоставена на държавните органи и преди всичко на Министерство на държавната безопасност на ГДР. По-голямо значение има политическото и идеолого-пропагандното въздействие в обществото. Бойнитеот членовете на бойните групи. Тези бойни формирования се използват като проводник за социалното разгръщане на идеите и решенията на управляващата комунистическа партия за постоянен пропаганден и организационен натиск върху гражданите на ГДР, за тяхната тяхната идеологическа обработка и подкрепа на милитаризацията на държавата. <ref>[http://www.zzf-pdm.de/site/462/default.aspx Schriftenreihe «Zeithistorische Studien» / Band 55, Proletarischer Mythos und realer Sozialismus. Die Kampfgruppen der Arbeiterklasse in der DDR] </ref>.

От края на 1988 г. в докладите на Щази започва да се отбелязва ненадеждност на състава на Бойните групи на работническата класа. Зачестяват отклонения при изпълнение на заповеди, появяват се случай на напускане на формированията. <ref>Gilbert Jacoby: 1989/90: Die «Friedliche Revolution» in der DDR, epubli, 2011, ISBN 978-3844209785, Seite 86, 87.</ref> Това са тревожни сигнали в навечерието на празнуването на 40- годишнината на ГДР през октомври 1989 г.

Ненадеждността на бойните групи пролича особено по време на масовите протестни демонстрации в ГДР през есента на 1989 г. (т.нар. „Понеделнишки демонстрации “ (Montagsdemonstrationen)). протеститеПротестите започват от Лайпциг на 4 септември 1989 г. с провеждането на шествие под лозунга „Ние сме народа!“ (Wir sind das Volk!) и искания за граждански свободи и отваряне границите на ГДР. Демонстрацията, проведена отново след седмица предизвиква остра реакция във властите, като са арестувани повече от 50 човека. Протестите имат мирен характер, повтарят се вечерта на всеки понеделник, при разширяване участието на протестиращите и в други градове. Целта на масовите протести се поставя остро от протестиращите - смяна на политическото ръководство на държавата, демократизация на обществото и редица други искания. Демонстрациите се прекратяват през март 1990 г. преди провеждането на първите свободни избори. За противодействие на протестните акции се използват органите на полицията и държавната безопасност. В Лайпциг на улицата са изведени бойни групи, но тяхната ненадеждност като силови структури не позволява да се вземе решение за въоръжено насилие и те само пасивно присъстват. Партийната преса остро критикува тези структури за сигурност. С това многогодишните усилия за отлична подготовка на силовите структури се оказахаоказват практически безсмислени.