Банско: Разлика между версии

В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Бранско'' (Bransko) е посочено като село със 798 домакинства и 2700 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 132 – 133.</ref>

 

 

{{цитат|Банско, паланка по-голяма от [[Разлог|Мехомия]], на Ю 1 час. Път равен и широк. Банско е разположено на едно възвишение; има добър изглед, по-добър от Мехомия. Чаршия няма; ханове всред Банско има 5. Водата тук е изобилна; всяка улица и поток, всякой път и чешма. Къщите повечето са каменни и двуетажни. Сред селото се издига прекрасна църква св. Троица със звънарница от дялан камък. Има и часовник градски, направен от саморасъл инженер и машинист, [[Тодор Хаджирадонов|Т. Х. Радонов]]. Училището не е далеч от църквата, ново грамадно здание, в което биха се поместили до хилядо ученика; двор широк. Учителите са 6 души с 300 ученика; девическо училище, малко по-далеч, с 2 учителки и до 150 ученички. До 1887 г. двете училища били съединени, тогаз първо се отделили и се образували I и II клас във време на учителите Самарджиев и Боянов. Протестантите, около 50 къщи, имат свое училище и молитвен дом.

 

Главното занятие на жителите е земледелие. Табъклъкът, който някога е бил в добро състояние, сега занимава 50 души в 3 табакхани. Други занаятчии има всякакви. Забележителни са гигантският ръст, яката структура, руменият изглед и вроденото остроумие на жителите. Мнозина без никаква наука са направили фабрики за вълна, машини за вършение и др. Не по-малко изкусни са дърводелците. По мекия си характер банскалиите се отличават от другите [[Разлог (област)|разложане]]; същата разлика се забелязва и в говора. В Банско и [[Белица]] се говори, че има хора, които специално се занимават с правение на калпави пари; тоя занаят бил стар в мястото. Забележете, че има много изкусни железари. Дърводелството значително е напреднало: ковчези, столове и др. изделия разнасят се по цяла Македония и по България. Освен речената църква има още една стара при гробищата. Къщи 1200, само българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 13 – 14.]</ref>}}

 

Съгласно известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Банско'' е най-голямото селище в [[Разлог|Разложката]] [[каза]]. В него живеят 6500 [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|192|2_20}}</ref>