Преврат в България (1881): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
добавки
Ред 1:
{{Историческо събитие
'''Преврат в България от 1881 г.''' се състои на 27 април 1881 г. В дъното на преврата стои княз Александър Батенберг подпомогнат от военния министър генерал [[Казимир Ернрот]] и консервативната партия. Превратът сваля правителството на [[Петко Каравелов]] и суспендира [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Сред причините за преврата са ограничените права, които конституцията дава на управляващия княз Батенберг<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref>. По-ранните опити да направи нещо по въпроса срещат твърдата съпротива на император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. След убийството на императора през 1881 г., Батенберг заминава за погребението на императора, където уговаря новият руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]] да го подкрепи. След като се завръща на 27 април 1881 г. той организира преврата. Издава указ, който разделя страната на 5 области, начело на които застават „чрезвичани комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на избори за [[2 Велико народно събрание]]. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref>. Събранието дава изключителни права на Батенберг да управлява чрез укази в продължение на 7 години от 1881 до 1888 г. Все пак този период, известен като „[[Режим на пълномощията]]“ продължава до 1883 г., когато Търновската конституция е възстановена.
| вид = [[преврат]]
| място = [[Княжество България]]
| дата = 27 април 1881 г.
| резултат = [[Режим на пълномощията]]
}}
 
'''Преврат в България от 1881 г.''' се състои на 27 април 1881 г. В дъното на преврата стои княз Александър Батенберг, подкрепян от [[Руска империя|Руската империя]] и подпомогнат от военния министър генерал [[Казимир Ернрот]] и консервативната партия. Превратът сваля правителството на [[Петко Каравелов]] и суспендира [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Сред причините за преврата са ограничените права, които конституцията дава на управляващия княз Батенберг.{{hrf|Николова|1983|219 – 220}} По-ранните опити да направи нещо по въпроса срещат твърдата съпротива на император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
== Източници ==
 
След убийството на императора през 1881 г., Батенберг заминава за погребението на императора, където уговаря новият руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]] да го подкрепи. В резултат на това руското правителство започва да разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция от свикано [[Велико Народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока е получено и от руските съюзници [[Германия]] и [[Австро-Унгария]].{{hrf|Цачевски|2013|245 – 247}}
 
'''Преврат в България от 1881 г.''' се състои на 27 април 1881 г. В дъното на преврата стои княз Александър Батенберг подпомогнат от военния министър генерал [[Казимир Ернрот]] и консервативната партия. Превратът сваля правителството на [[Петко Каравелов]] и суспендира [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Сред причините за преврата са ограничените права, които конституцията дава на управляващия княз Батенберг<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref>. По-ранните опити да направи нещо по въпроса срещат твърдата съпротива на император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. След убийството на императора през 1881 г., Батенберг заминава за погребението на императора, където уговаря новият руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]] да го подкрепи. След като се завръща на 27 април 1881 г. той организира преврата. Издава указ, който разделя страната на 5 области, начело на които застават „чрезвичани комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на избори за [[2 Велико народно събрание]]. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref>. Събранието дава изключителни права на Батенберг да управлява чрез укази в продължение на 7 години от 1881 до 1888 г. Все пак този период, известен като „[[Режим на пълномощията]]“ продължава до 1883 г., когато Търновската конституция е възстановена.
 
== Бележки ==
<references />
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Николова | first = В. | coauthors = М. Куманов | year = 1983 | title = България. Кратък исторически справочник, том 3 | location = София}}
* {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}}
 
[[Категория:История на България (1878 – 1918)]]