Разлика между версии на „Евдокия Петева-Филова“

редакция без резюме
}}
 
Д-р '''Евдокия Василева Петева-Филова''' (1901- – 1973) е български учен-етнограф и съпруга на професор д-р [[Богдан Филов]].
 
Тя е дъщеря на полк. [[Васил Петев]] <ref>[http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=198429&postcount=92/ Петев, Васил Петров] във Военноисторически форуми „Бойна слава“.</ref>, военен наставник на [[Борис III|княз Борис Търновски]] и бивш началник на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военното на Н.В. училище]], и на [[Неда Папазова (Папазоглу)]]<ref>[http://web.archive.org/20110827215012/stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html/ „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“], stanimer.blogspot.com, 6 август 2008 г.</ref> от Казанлък.
 
== Биография ==
Евдокия Петева завършва с отличие [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1918- – 1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в [[Етнографски институт с музей|Народния етнографски музей]]. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938)<ref>Симеон Недков, [http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm „Музейното дело в България между двете световни войни“], 1997.</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка на първата монография за художника Иван Милев.
 
През 1932 г. е избрана за [[дописен член]] на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.
 
Като съпруга на министър-председателя и регента [[Богдан Филов]] през 1940- – 1944 г. е близка на [[Царски дворец (София)|Двореца]] и особено на [[Царица Йоанна]].
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка [[Лиляна Димитрова]]. През [[май]] [[1945]] г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, първо е въдворена в [[Дулово]] (1946), а после в [[Русе]] и [[Ловеч]]. През 1957 г. я преместват в [[Самоков]], където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]]. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец [[Никола Образописов]]. Книгата и&#768; за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.
 
== Семейство ==
Евдокия има две сестри - – Мария и Стефания (Фана), и един брат - – Ботьо Петев.
 
На [[30 януари]] [[1932]] г. Евдокия Петева се омъжва в тесен семеен кръг в [[Боянската църква]] за професор [[Богдан Филов]]. Двамата нямат деца, родени от брака им, макар Евдокия да е забременявала няколко пъти.
 
Близките и&#768; я наричали „Кита“. Нейни единствени наследници са сестра и&#768; Фана (Стефания Хантова, починала) и племенниците и&#768; - – Неда Петева и Светла Хантова.
 
== Библиография ==
* Евдокия Петева, ''Български народни металически накити'' – Известия на Нар. Етнографски музей, том VI, София, 1926, 59- – 80.
* Евдокия Петева, ''Български народни накити'' – Известия на Нар. Етнографски музей в София, том VII, София, 1927, 60- – 106.
* Евдокия Петева, ''Български народни шевици''. Албум, част втора, 15 стр. и 30 цв. табл. (в съавторство със [[Ст. Л. Костов]]), С., 1928.
* ЕudoxieEudoxie Peteva, Arte. - – in: Bulgaria d'oggi. ''Enciclopedia italiana di scienze, lettere ed arti, vol. VIII.'' Milano: Istituto Giovanni Treccani, 1929, pp. 66- – 102 (con C. Tagliavini e E. Damiani).
* Евдокия Петева, ''Животински и човешки фигури в българската текстилна орнаментика''. – Известия на Етнографския музей VIII-IХ, С., 1930, 114- – 134.
* Евдокия Петева, ''Шевични паралели''. – Известия на Нар. Етнографски музей Х-ХI, С., 1932, 103- – 129.
* Евдокия Петева-Филова, ''Емфеници''. – Известия на Българското географско дружество I, С., 1933, 271- – 276.
* Евдокия Петева-Филова, ''Селски бит и изкуство в Софийско''. [=Материали за историята на София, VIII], (в съавторство със [[Ст. Л. Костов]]), С., 1935, VIII+208 с. и 34 табл.
* Евдокия Петева-Филова, ''Керамични форми и орнаменти в България''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХII, С., 1936, 45- – 61.
* Е. Peteva, ''L'art populaire en Bulgarie''. – Revue international des études balkaniques IV, Belgrade, 1936, 575- – 579.
* Евдокия Петева-Филова, ''Металически съдове''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIII, С., 1939, 130- – 181.
* Евдокия Петева-Филова, ''Иван Милев, 1897- – 1927''. София: "Казанлъшка„Казанлъшка долина"долина“, 1940, 130 стр.
* Евдокия Петева-Филова, ''Едно пътуване през България в 1764 г.''. – сп. "Родина"„Родина“, № 3, 1940, 58- – 66.
* Евдокия Петева-Филова, ''Огнища''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIV, С., 1943, 178- – 192.
* Евдокия Петева-Филова, ''Дневник: Май 1939 - – 15 август 1944 г.'' София: "Христо„Христо Ботев"Ботев“, 1992 (с предговор от [[Илчо Димитров]]), 219 стр.
* Евдокия Петева-Филова, ''Никола Образописов''. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.
* Евдокия Петева-Филова, ''Иван Милев, 1897- – 1927''. Монография. Послеслов Светла Хантова. 2. допълнено изд. София: изд. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 120 стр.; с цв. и ч.-б. сн. 16 стр. сн. и факс.
 
== Бележки ==